Постигнахме много, но поне една магистрала трябваше да пуснем – срамота е

в. 24 часа, 30.04.2009 г., Ярослава Прохазкова и Юри Велев

- Г-н Вълчев, тези дни (във вторник – б.а.) сте и.д. премиер. Кое е най-трудното в управлението на изпълнителната власт?

- Всички заместник министър-председатели поред заместваме премиера. В това няма нищо необичайно. По едно време си бях помислил, че нямам късмет при заместванията, тъй като на два пъти се бяха случили неприятни събития в страната, докато замествах премиера. Слава богу, оказа се, че е било случайно. Иначе в изпълнителната власт най-тежко е темпото и практически липсата на възможност да спреш, макар и за малко, особено в областта на образованието.

- И мюсюлмани, и християни скочиха срещу забраната в училище да се ходи с религиозни символи, какво ще им отговорите?

- Ако не съм прав, нека да не се приема такъв текст в закона. През последните няколко години на няколко пъти сме свидетели на една и съща ситуация. Случва се нещо в училище и много хора казват: къде е държавата да реши проблема. Има логика в такава реакция. Но в момента, в който ние предложим: нека да приемем еди-какви си правила и мерки, много хора, най-често същите, казват: как така ще приемем такива ограничения. Според мен доколко е развито едно общество освен от неговата материална култура, много повече зависи и от това какви са правилата и колко се спазват. Такъв беше случаят и с религиозните символи. Преди година и половина Комисията за защита от дискриминацията разглежда случай за две ученички от смолянска гимназия, които бяха тръгнали със забрадки на училище. Веднага се повдигна въпросът защо министърът разрешава такива неща. След това помните случая с Рибново. Преди време учителка от пазарджишко село ходеше забрадена в час. Отново се постави въпросът защо се разрешава. Предложихме текст, който според мен е разумен – със забрана и за учителите, и за учениците да ходят на училище, носейки религиозни символи, които по натрапчив или агресивен начин показват религиозни предпочитания. Ако четем коректно този текст, ще видим, че той нито цели, нито съдържа абсолютна забрана на религиозните символи, каквито коментари имаше. Ограничението би засегнало само онези символи, които натрапчиво демонстрират религиозните предпочитания. Ако някой измисли по-добър, нямам нищо против да го дискутираме. Въпросът е като общество искаме ли да има ясни правила. Всички, които участват в дебата, мънкат по този въпрос. Едните казват, че може да се носят, но само християнски символи. Аз съм доста смутен от такова нещо.

- Случвало ли ви се е да влезете и да се помолите в църква извън големите празници?

- Това са доста лични неща. Освен това човек според мен се моли не само в храм.

- Бяха изнесени данни на Световната банка, че половината българчета четат, без да разбират.

- Това не значи, че нашите деца са по-слабо грамотни. Класическата система у нас, при която учителят разказва урок, а ученикът на другия ден чете в учебника и другата седмица го изпитват, не се толерира много в модерните образователни системи. През последните години се счита, че има много различни методи на преподаване, които активират енергията у ученика още по време на урока. Да признаем, че нашите деца не са много активни по време на урока. От тях по-скоро се изисква и затова и те разчитат на безволеви форми на наизустяване. Навремето се говореше, че има система, при която лягаш да спиш, пускаш касета и научаваш английски. Това не става. Не може без участие и на учителя, и на ученика.

Според други данни при децата до 4-и клас имаме доста добри резултати. Оттам нататък нещата малко се влошават. Големият въпрос е, че имаме училища с много добри постижения, но и места, където равнището е много ниско. Смисълът на външното оценяване е да сложим една летва за всички. Когато са ти слагали високи изисквания, е лесно да скачаш 1,60. Когато са ти обяснявали, че като скочиш 1 метър, си шампион, и поискат да скочиш 1,60, вече е трудно.

- Като стана дума за матурите и тестовете, които безспорно се приемат за успех, успяха ли да притиснат прословутата мафия на частните уроци?

- Ако родителите и децата търсят допълнителни образователни услуги срещу заплащане, нещо в системата не е наред. Имаше идея едва ли не да направим образователна полиция и да ходим по домовете. Образователни услуги срещу заплащане има в цял свят. Но у нас това е много масово. Въведохме тестове, където е възможно. При теста няма наизустяване. Тестовете, разбира се, имат противници: детето нямало да разсъждава. Аз в университета съм се явявал на “Андрешко”. Имахме теми, горе-долу ги бях понаучил. Не казвам, че съвсем не ми се е удавало писането. Но това не бяха мои мисли, а по-скоро на критици.

Тестовата форма е добра. След 7 клас даваме преразказ на непознат текст. Предложихме да се възприеме разпоредба в Закона за народната просвета, която забранява на всички, които работят в министерството, в регионалните инспекторати да дават образователни услуги срещу заплащане. Същото забранихме и на директорите. Останалите учители не е невъзможно да дават уроци, ако не го правят на деца от собственото си училище.

Поне моето поколение беше научено, че в образованието има 2 препятствия – да влезеш в добра гимназия и в университет. Няма проблем да ги завършиш. В съвременните образователни системи проблемът не е да влезеш, а да завършиш. Какви частни уроци, за да влезеш някъде, където си добре дошъл. Заповядайте! В Софийския университет миналата година имаше 700 свободни места.

- Ще мине ли законът за училищното образование?

- Винаги съм се стремял, като вкарваме акт в Народното събрание, да не се опитваме да го приемем силово, а с голям консенсус. В образованието трябва да има приемственост. Защото утре идва един нов Вълчев, който пак изтърбушва системата, предлага нов закон и т.н. В образованието, като посееш в 1 клас, трябва да минат години, за да видиш какво се е получило. Същото е със закона. Разговорите започнаха преди 2 г. Закона сме го внесли през февруари. При добро желание нищо не пречи да вървим напред.

Имаме резервен вариант. Всички текстове по отношение на дисциплината, наказанията и поощренията в училище, оценките за поведение бихме могли да ги въведем с промяна в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Лошото е, че отново това са разпоредби с недостатъчна тежест. Дълго лъгахме света, че имаме матура.

- Не е ли изненадващо, че основната критика дойде не от политическата опозиция, а от църквата?

- Това са разпоредби, които имат за цел да запазят традицията. Човек трябва да е наистина недобронамерен, за да го изтълкува по друг начин. Религия се учи като свободноизбираем и задължителноизбираем предмет. Поставя се въпросът дали да не го направим задължителен. Възможно ли е да делим децата! Това е ключовият въпрос. Хем е задължителен, хем казваме, ако си от християнско семейство, си в пета стая, израилтяните в трета и т.н. Фундаменталният въпрос е – на различни представи за добро ли ще учим децата.

Всички големи религии проповядват хората да са добри, да се обичат, да се уважават. Нашето предложение беше обучението по религия да не е свързано с въвеждане във вярата, а да има информационен харатер. Да знаеш какво представлява християнството, кога е възникнало, кои са празниците. И това да го учат и мюсюлманите, и евреите. И обратното. Да има няколко урока и за празниците на мюсюлманите. Какво почита съседът ти. Това е нещо полезно в мултикултурното общество. Моите уважения, традицията е нещо много важно, религията е основна част от традицията. Но нека да не месим училището в тези неща.

- Според проектозакона ще има разграничение в учителските длъжности, защо?

- Във всяка професия човек с времето и със заслугите би трябвало да има възможност за израстване. От друга страна, считаме, че трябва да има по-ясни правила за достъпа до учителската професия и задълженията на учителите, както и за тяхната квалификация. Експертите по различните предмети в инспекторатите ще станат методици. Половината им работа ще е в училище, за да не се откъсват и да не се депрофесионализират. Така ще могат да задават стандартите и да учат колегите си на новостите в специалността. Ако не мине законът, това разграничаване на длъжностите ще е сложно. А искаме да го направим и заради това да им “пипнем” заплатите. Колкото по-нагоре се качваш в йерархията, да имаш и повече средства. Иначе званията ще останат само почетни.

- А това, че младшите учители ще се назначават на 2-годишни договори, няма ли да изостри кризата на кадри?

- Защо? Защо искаме някой, като постъпи на работа, работодателят да не може да му каже след първата или втората година: ами не ставаш. По CV си много добър, даже книжка категория “В” имаш. Може да си конфликтен, може децата да те дразнят. Към учителя има и други изисквания, не само да знае английски и да може да го преподава.

- Чуждите вузове вече много ценят нашата матура.

- С времето това ще става все по-ясно. Що се отнася до чуждите висши училища, до миналата година ги заблуждавахме, че в България има матура. В дипломата, в графата за матура, записвахме оценките по предмети, които си изберат децата. Лъжехме и себе си, лъжехме и цял свят. Много интересна работа! Тази година част от децата разбраха, че в някои университети в чужбина искат по три матури, затова дадох разрешение да подадат молби и след като приключи срокът.

- Българските университети ще имат рейтинг. Кое е най-важното за един ВУЗ да е добър?

- Има формални критерии, един от важните в част от класациите е има ли юридически и медицински факултет. Вероятно това е въпрос на традиция, иначе не виждам особена логика. Шанхайският университет има важна класация. Първите въпроси там са доста обезкуражаващи – колко носители на Нобелова награда преподават във вашия университет и колко от възпитаниците ви са носители на Нобелова награда. Една от най-добрите класации според мен е тази, при която сам можеш да моделираш критериите си. Задаваш собствените си критерии, спрямо тях излиза класация. Хубаво ще е, ако можем да го направим.

- Има ли напрежение около имотите на вузовете, както пише левият печат?

- Що за глупост е това. Самите вузове се оплакваха от реституционни претенции. Предложихме на висшите училища и на БАН да ни предоставят информация за имотите си. Направихме го, за да ги знаем и да сме подготвени, когато имат необходимост от нашето съдействие. Някой измисли, че това било, за да им ги вземем. Дори връзка не виждам. Изобщо добре е да си ляв по мислене, а не като поведение

- Налага ли се да се вдигат таксите за следване?

- Още не сме го направили. Министерството обаче има ангажимент да внесе в Министерския съвет таксите в размера, който ректорите предлагат. Масовият случай е 300-400 лв. на година. По-интересният въпрос е с кандидатстудентските такси. През последните години част от висшите училища силно увеличиха тези такси, други – не. Университетите трябва да докажат, че наистина 50 лв. например струва един изпит. Какво точно струва толкова? Ако са разходноориентирани таксите, трябва да сложим таван. Натискът е голям. Иска ми се да има принципно решение.

- Създавате впечатление за либералeн, “десен” човек, следите ли какво става с десните сили?

- Много внимателно, по-скоро какво става с нелявото. Защото левицата е достатъчно добре идентифицирана и институционализирана. И всичко, което е извън БСП, претендира, че е дясно. Аз съм дал пример в книгата си, че в България дълбочинно ценностни политически различия почти никога не е имало – гениалното прозрение на Васил Радославов е, че либерал е онзи, който “либи ралото”. Защо го е казал – не защото е глупав. А иска да обясни – няма какво да мислиш какъв си – щом си около ралото, значи си либерал. Та и сега ни казват:- “Щом не харесваш на БСП правителството, значи си десен.” Няма такова нещо. Ти може да си още по-ляв. Защото трябва да признаем, че част от мерките на това правителство, и аз смея да се гордея с това, са не леви. Ако щете, и децентрализацията в бюджетите на образованието.

- В следващото управление добре ли би било да има дясна сила?

- Следващото управление, което и да е то, ще има много малки възможности през първата година за гъвкавост по отношение на икономическата политика. За голямо съжаление кризата на бюджетно равнище вече си е в България, и то сериозно настанена. Мисля, че всеки е наясно вече, че прогнозите за икономически ръст са доста несериозни от днешна гледна точка и цяло чудо ще е, ако имаме балансиран бюджет. Следователно, което и да е управление ще е в много сложна позиция, за да може да генерира някакви политики, преди да стабилизира бюджета. В това отношение нашето правителство беше привилегировано, имахме няколко години на сериозен бюджетен излишък. Какво ще се случи след изборите, ми е трудно да кажа, но ситуацията според мен ще е близка до патовата. И може би мнозина ще разберат какво казваше НДСВ през 2005 г., че когато пред страната стоят важни и отговорни неща, няма забранени коалиции. Мисля, че ще го разберат и тия, които сега се пънат да се надприказват.

- Изглежда ли ви като принципен ход въвеждането на 8% за коалиции два месеца преди изборите?

- Не, но това е по-малкият проблем. Въвеждането на такова правило в последния момент е много непочтено. Но големият въпрос е в това, което твърдим, че е мажоритарен избор. Някъде бях чел, че е по-скоро мажоретен – ама наистина започва да изглежда така. Възприемаме мажоритарен модел с два дълбоки недостатъка. Първо – един тур. Защо? Имам отговор, но не е прилично да го кажа. Но това означава, че една малка, но добре сплотена група може да направи резултат, който да излъчи депутат, за сметка на всички други. И теоретично може да станеш примерно със 17% депутат, а всичките останали да не бъдат представени. Второ, колко гласа стоят зад един кандидат? Някъде 1 към 5-6 пъти ще е по-лек един мандат от друг. За мен това е големият въпрос и малко съм изненадан, че тъкмо 8% бариера стана големият спор.

- Как виждате бъдещето си в политиката и в следващия мандат?

- Нека не звучи като прекалена скромност, но тази година много не ми е до предизборна кампания. Ще ви кажа честно защо. Има държавни зрелостни изпити, след това почват изпитите за гимназиите и те, изборите, дойдоха. Така че аз ще трябва да съм си тук в министерството, за добро или за лошо. Аз, разбира се, ще участвам много активно на страната на моята политическа сила – НДСВ, за да няма коментари, каквито чух в Пловдив, че съм щял да водя не знам си какво.

- Впрочем чувствате ли достатъчна подкрепа от страна на НДСВ за работата си след онзи скандален конгрес, на който НДСВ се разцепи?

- През последните месеци и години съм имал сериозна подкрепа и сме играли като отбор. Надявам се и сега да играем като отбор. Още повече че имаме, така да се каже, един нов центърнападател, който е израснал в детско-юношеската школа на НДСВ, но го бяхме дали на ЕК за временно ползване – г-жа Кунева. Така че очакваме отборът като цяло да й подаде подходяща топка, а тя да отбележи с глава. Ако е възможно с 3:0. (Смее се.)

- Готов ли сте да водите листа и за мажоритарен кандидат?

- Готов съм и за далеч по-тежки неща – все пак аз съм бил 4 г. министър на образованието, а и две години съм служил в Грудово. Разбира се, че съм готов, това е част от работата.

- Когато НДСВ критикува коалицията, в която е партньор, съгласен ли сте с този начин на поведение?

- Ние сме политически сили с различни виждания по много въпроси. Така че допускам, че коалицията създава дискомфорт за всяка от трите сили. На нас – може би малко по-голям дискомфорт. Ние само през последните две седмици сме изразявали отрицателна позиция поне по две решения на Министерския съвет. Но си позволявам да припомня, че не сме попаднали случайно в това управление. Четири години останахме и в добро, и в лошо, и това показва премислен избор. И има много неща, с които имаме основание да се гордеем в рамките на това управление. Най-много мога да кажа за образованието, но и самият факт, че страната се развива с толкова високи икономически темпове и всъщност сега влизаме в криза, която вече повече от година тресе половината свят, за мен е добър показател. Разбира се, има няколко неща, за които аз лично много съжалявам, и мога да кажа две от тях – правния ред, и в частност, борбата с корупцията, и инфраструктурата. Това е нещо, с което ние, без никого конкретно да визирам, не можахме да се справим. За съжаление не можахме да демонстрираме силна промяна в отношението въобще към правния ред, към неговото спазване. И поне една магистрала трябваше да пуснем. Мисля, че е срамота