в. Труд, 12.03.10 г., Анета Петкова
- Г-н Вълчев, преди няколко месеца пред “Труд” показахте сериозен оптимизъм за работата на кабинета на Бойко Борисов. Още ли сте на тази позиция?
- Продължавам да мисля оптимистично. Кризата е нещо лошо за хората и държавата, но тя е една относително добра среда за промени. На второ място има необходимото мнозинство да се направи пробив в няколко големи сектора. Далеч не смятам, че следващото правителство, каквото и да е то, ще работи при толкова добри парламентарни условия. Напротив, то ще бъде в далеч по-тежка парламентарна конфигурация. А това е ситуация, при която трудно се осъществяват реформи. Друг е въпросът, че правителството трябва да свикне, че в демократичните общества реформи се правят при наличие на критика и на алтернативни мнения. Не е възможно, когато се опитваш да реформираш важни сектори, които засягат практически всеки човек, да не получаваш критики и да няма хора, които да мислят по различен начин. Нужно е повече кураж.
- Като казвате “критика”, какво имате предвид – протестите на личните лекари или скандала между президента Георги Първанов и финансовия министър Симеон Дянков?
- И двете са нормални прояви на демокрацията. Какво толкова се случи между президента и правителството? Държавният глава даде знак, че счита себе си и институцията, която представлява, за фактор в обществено-политическия живот. Той дава периодично такива знаци, между другото не само на това правителство. Що се отнася до кабинета, той като че ли дава знак (и предния път, като имаше проблем с отзоваването на посланиците – пак), че счита себе си за по-легитимна институция от президентската. Това се случва непрестанно и в другите държави, но при нас като че ли кресчендото е по-силно. Сложността на ситуацията идва от там, че мандатът на президента приключва и той ще трябва да затвърди или да промени, ако реши, публичния си образ, с който ще бъде запомнен. Правителството пък има проблем с това, че доверието към него ще спада. Неизбежно е в условия на криза, а и на 42-рия паралел, където сме ние, хората бързо оттеглят доверието си. Но това е все в рамките на демократичните традиции.
- Като юрист, смятате ли, че има правни основания да се стигне до импийчмънт на президента?
- Едва ли някой сериозно смята, че държавният глава е нарушил конституцията. Това е по-скоро политическо говорене, тук нямам никакви колебания. Друг е въпросът каква морална оценка се дава на едната или на другата страна.
- Каква е оценката?
- Не считам себе си за морално съвършен, за да си позволя да оценявам другите. Всеки сам да реши. Аз съм вероятно от немногото хора, които подкрепят усилията на министър Дянков. Според мен той е един от прореформистките фактори в правителството. Но публичните му изяви може би не са най-силната му страна. Усилията му за притягане на финансовата дисциплина трябва да бъдат силно подкрепени. Не може да се отрече, че междуинституционалното говорене трябва да е различно от всекидневното. Но при всички случаи политическият процес не може да бъде само с един играч. Фактът, че в момента няма силна алтернатива, не означава, че никога няма да има такава. Голямото изпитание пред правителството ще бъде дали ще успее през следващите месеци, докато има един относителен медиен и обществен комфорт, да улесни управлението си през следващите години. Това не е лесно, защото няма реформаторско усилие, което да е само приветствано. Винаги ще има хора, които ще са недоволни. Въпросът е да има кураж.
- Кабинетът дал ли е ясен знак, че има кураж?
- Трудно ми е да кажа. Първоначално заявените идеи според мен са относително правилни. Но няколко пъти кабинетът се отказва от неща, които разумните хора приемат и знаят, че са така. Ще дам пример с пенсионната реформа. Както сме я подкарали, скоро един работещ ще издържа 2-3 пенсионери. Това е ненормално. Никое общество не може да си позволи такава тежест. Следователно увеличаването на пенсионната възраст може да не ни харесва, но е правилната крачка. Въпросът е кой ще има куража да го наложи. Още един пример – с тютюнопушенето. Светът върви към отказ от него. В Швейцария кантон по кантон налагат забраните за пушене на публични места. Ние няма да можем да избягаме от това. Правилното би било нещата да се кажат такива, каквито са – забраната за пушене на обществено място рано или късно ще се случи. Правителството се опитва да търси баланса между това, което трябва да се случи, и доверието на обществото. Въпросът е да правиш достатъчно интелигентно промените, за да запазиш инерцията от изборите. Най-големият проблем обаче не е икономиката, а правният ред. Икономиката по едни и други причини ще се стабилизира. Онази вечер слушам, че били монтирали еди-колко си хиляди камери по пътищата и за определен период били констатирани 30 000 нарушения. Много интересно. Още по-интересно е – има ли 30 000 съставени акта? У нас всичко се свежда до едната статистика. Правният ред не се спазва и не говорим за някакви мутри или високо корумпирани чиновници, а за ежедневно неспазване. Що се отнася до тежката престъпност и не винаги възможността на съдебната система да се справи с нея, трябва да се имат предвид две неща. Първо, да се разбере, че задържането под стража не е наказание. Не е правилно да се казва – хванаха го, но съдът го пусна. Нормално е този, срещу когото има дело, да си е вкъщи. Задържането не е наказание. Наказанието е, като го осъдят. И второ – няма да има решително доверие в съдебната система, ако не се направи една друга крачка. При тежки наказателни дела да има съд с жури – гражданите да казват. Журито в съда гледа и поведението на подсъдимия, това рязко ще промени наглостта в залите.
- Все пак как ще завърши скандалът Първанов – Дянков според вас? Само с парламентарно говорене за оставка?
- Въобще не смятам, че ще има искане за оставка. Да припомня, че предния път приключи с обещание на правителството да отвори университет в Перник. Да се надяваме, че този път ще приключи с нещо друго, защото и без това имаме много висши училища.
- В тази връзка вашият наследник министър Сергей Игнатов обеща намаление на вузовете. Възможно ли е това?
- Има много спорове за броя на висшите училища. Моето мнение съвпада с това на министъра, че те са повече от необходимото. Това, което аз направих като министър, е, че не разреших откриването на нито едно ново училище. Опитахме се да накараме вузовете да приберат изнесените си звена и да притиснем тези, които не работят по закон. Ако има воля, правителството би могло да отиде и с една крачка напред. Този въпрос не може да мине без законодателно уреждане. Не е лошо да се създадат условия, при които университетите да имат интерес да се обединяват. В края на моя мандат аз представих такава стратегия, която предвиждаше създаването на университетски изследователски комплекси. В държавните висши училища има едно голямо противоречие. Те приемат автономията като правото на работещите в университета да си избират ръководството. По света – автономията е правото на преподавателя да реши какво да преподава, без собственикът на университета да му се меси. Това у нас не е прието и няма да може да се промени. Не е обществено приемливо.
- И тогава какво се случва?
- Не мисля, че броят на висшите училища ще бъде намален. Единственото, което трябва да се направи, е да не се разкриват нови. Има около 15 искания за такива – във Видин, Враца, Перник, Кюстендил, Казанлък, Добрич, Ловеч и т.н. Повечето от областните градове искат да имат университет, защото искат младите им хора да си стоят при тях. А какво да кажат селата? Дано и сегашното, и следващо правителство да разбират, че образованието не е партийна, а народна работа.
- Какво се случва в НДСВ?
- Готов съм да чуя от вас. Като оставим шегата настрана, на мен ми е болно, както и предполагам на хората, които се събрахме през 2001 г., за да участваме в един проект, който да доведе до нещо добро. И да припомня, че една голяма част от хората, които сега са на власт или в опозиция, тогава симпатизираха на НДСВ.
