в. 24 часа, 02.03.10 г., Лиляна Клисурова
- Къде се загубихте, г-н Вълчев?
- Може би изглежда така, тъй като през последните години, по силата на позицията, която заемах, трябваше да бъда непрекъснато в телевизорите на хората. А иначе правя неща, които винаги съм правил. Занимавам се главно с преподаване, изпитвам, гледам да не пиша много двойки…
- Окончателно ли се отказахте от политиката?
- Не считам, че човек трябва да бъде непременно в управлението или в парламента, за да е политически активен. Работим върху сайт bezobrazie.com, в който да се дава публичност на въпроси, които вълнуват много хора, и да се търси тяхното законодателно или друго разрешение. Замислили сме се и дали да не създадем юридически барометър за състоянието на правния ред в България – на законодателството, съдебната система, на правоохранителните органи като цяло. Т.е. да се вижда периодично какво се случва в тази област, но и какво е отношението на хората към случващото се. Това е много важно, защото през последните 20 г. най-голям акцент се постави върху либерализирането на пазара, върху създаването на възможности хората да имат повече изява, инициатива. Но някак забравихме, че всичко това трябва да стане в условията на една ясна, предвидима и справедлива юридическа рамка. Това в България не стана.
- Тези две инициативи ми се струват като основи на гражданско движение, с което в един момент да влезете отново в политиката.
- Да не отиваме толкова далече. У нас има много начини за влизане в политиката, включително и по-прости. За съжаление почтените не са чак толкова много.
- Къде е НДСВ в плановете ви?
- Това не зависи толкова от мен, колкото от самото НДСВ. Никой никога не е оспорвал, че НДСВ е организация, която показа голям експертен капацитет.
- Но сега се загуби…
- Това искам да кажа – че политиката не е занимание за експерти. Експертите изследват един въпрос от позицията на своите познания и дават възможните решения. Ако следваме стилистиката на премиера – това са момчетата с очилцата. А онези, които избират кое разрешение е подходящо, са политиците – които поемат отговорност, явяват се на избори, убеждават хората да им гласуват доверие. Това сякаш не е най-силната страна на НДСВ.
- Какви са шансовете на Христина Христова?
- Те са младо ръководство, нека да видим.
- Разбра се, че основен момент в тактиката на НДСВ ще са местните избори…
- Радвам се да науча, че НДСВ има тактика. По правило всяка партия се готви за следващите избори, каквито и да са те. Мисля, че нещата ще са по-ясни в началото на есента. И тогава вероятно ще има и нови политически играчи, и известно пренареждане на политическата сцена.
- Какви нови играчи?
- Все ми се струва, че ще се организират една-две групи интелектуалци, спортисти и т.н., които ще припознаят в държавния глава своя бъдещ лидер.
- Т.е. ще бъде създадена бъдещата президентска партия или движение?
- Ако това въобще се случи, вероятно то ще стане през есента.
- Имате ли конкретни сигнали, информация?
- Не е нужно човек да има конкретна информация. Просто таймингът е такъв – за да се развие един политически проект, трябват поне година и нещо.
- Ще има ли разместване на политическите играчи?
- Първанов е сериозен политик. Не виждам основание да се отказва.
- Да се върнем на местните избори и НДСВ. Партията ще търси добро представяне и е логично да извади най-силните си фигури като кандидати за кметове. Вие например виждате ли се като кандидат за Варна?
- Към такива въпроси развих резистентност още през 2002-2003 г. Тогава ме спрягаха за какви ли не постове – от регионален министър до шеф на разузнаването. Ще кажа само, че адресната ми регистрация е в София и засега не виждам сериозни основания да я сменям. И предвиждайки следващия ви въпрос, ще кажа, че харесвам Йорданка Фандъкова като кмет.
- Продължавам да търся бъдещото ви място в политиката. Ще се кандидатирате ли за президент?
- Не споделям тезата, че човек, за да живее смислено, непрестанно трябва да бъде във фокуса на общественото внимание. Имам самочувствието, че съм свършил някаква работа през последните години. И в момента се чувствам добре.
- Каква е оценката ви за 6-те месеца работа на правителството?
- Хубаво е, че се демонстрира желание за реформи в няколко важни сектора. Най-важни ми се виждат промените в здравеопазването. За това трябва сериозно да стоиш на земята и да виждаш нещата. Друг въпрос е дали ще успеят да я доведат докрай. Защото според мен тя не е много добре подготвена и не достатъчно ясно обяснена.
Това, което сега става в здравеопазването, е в някаква степен съизмеримо на това, което ние направихме в образованието. Всеки нормален човек знае, че не е хубаво да закриваш училища, обаче в България за 15 г. броят на децата е намалял с 1/3. И обществото трябва да избира дали да има една по-малка, но модерна и качествена система, или една голяма, архаична и лошо функционираща. Но тогава основната ни теза бе не толкова че ще се спестят пари на бюджета, това не бива да е теза и сега. Правилното е да се стремим всеки българин да има достъп до по-добро и по-качествено здравеопазване. Как да стане – това вече е въпрос на механизми. Аз лично не бих си пратил детето за операция в болница, където има по 5 операции годишно. Никой не иска да лети на самолет, в който пилотът има десет часа полети за година. Въпросът е има ли с какво друго да лети. Подготовката също е много важна – за да повярват хората, че децата им ще пътуват удобно и безопасно до едно по-хубаво училище, трябва да им покажеш автобусите. А не да обещаеш, че тук след 2 г. ще има линейка.
Същото е и с делегираните бюджети – ако е подготвена добре, това е правилна стъпка. Независимо от кризата някой да е чул за финансови проблеми в училищното образование? Надявам се така да стане и в здравеопазването, крайно време е.
- Сега министър Игнатов е подхванал научните степени и звания, одобрявате ли реформата му? Подхвана и БАН – лансира идеята институтите му да са част от университетите.
- Това е стар проблем. Не ми се иска отново да казвам познати неща, но се изкушавам да припомня, че у нас половината от днешните професори са над пенсионна възраст, а броят на новорегистрираните патенти е обидно нисък. Дали нещо трябва да се направи, нека всеки сам си отговори. И университетите, и БАН имат дълга традиция на автономия и не мисля, че ще бъде обществено приемливо тя да им бъде отнета. Така че по-скоро трябва да се търсят механизми и предпоставки самите институти и университети да се насърчават към сътрудничество, а защо не и към обединяване. Отстрани лесно се дава акъл, но е много трудно да ги направиш нещата в действителност. Така че искрено желая успех на всички, които са се захванали с тежките реформи.
- Имате предвид не само министър Игнатов?
- Приятно ми е да виждам, че в регионалното развитие стават добри неща. В края на миналия мандат част от колегите министри ми бяха обидени, защото бях казал в интервю – “поне една магистрала да бяхме построили”
Хората за 8 г. опасват страната с магистрали, а ние едни търгове не можем да направим… Росен Плевнелиев е много грамотен човек, показва и воля, така че дай боже тази година да се отпушат нещата. Държава без модерна инфраструктура за какви инвестиции може да претендира?
Трябва да признаем, че това правителство хвана лош икономически тренд. За разлика от предходните три, където икономиката вървеше почти без колебания нагоре. Но пък мисля, че общата финансова политика е правилна. Зная, че има различни упреци към министър Дянков, но считам, че той се справя много добре. И активизирането на служителите на фиска, и усилията за запазване на финансовата стабилност в страната и особено финансовият натиск върху определени нереформирани сектори е по-скоро правилен.
- Толкова министри похвалихте, че започвам да се съмнявам дали не сте таен съветник на премиера.
- Защо? Почти във всяко правителство има хора, които трябва да бъдат похвалени. Разбира се, има и хора, за които, поради възпитание, не бива да се каже нищо.
- Едноличното управление на Борисов и вземането на решения само в правителството не обезличават ли парламента?
- Мисля, че това е по-скоро голям шанс за правителството. В едно общество, което се нуждае от реформи, а масово не ги е осъзнало като необходимост, парламентът обикновено е сила, която забавя реформите, а не ги бута напред. Ще дам пример с моята дейност като министър – каквито и реформаторски стъпки да съм предприемал – въвеждане на матурите, самостоятелните бюджети на училищата, униформите, кръжоците или ученето на български език в чужбина, те винаги са били частично прекроявани в парламента. Защото депутатите съобразяват поведението си с много фактори. Така че, макар и да изглежда парадоксално, но когато парламентът не е много активен, това го прави прореформаторски.
