13.06.2009 г.
Водещ: Вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев, като представител и на НДСВ, в студиото на „Седмицата”. Здравейте, г-н Вълчев
Д.В.: Здравейте, благодаря за поканата.
Водещ: България официално в рецесия, каква е отговорността на правителството за това? Харчите ли като за последно, както твърди опозицията?
Д.В. Аз мисля, че всеки среднограмотен човек разбира, че светът е в рецесия и в България трябва да признаем, че икономическите недобри новини дойдоха сравнително по-късно, но няма как една малка отворена икономика да не бъде засегната. Целият въпрос е какви мерки ще се вземат тъй, щото минимални да бъдат пораженията за българската икономика и разбира се , върху равнището на живота на хората.
Водещ: Обсъждахме и с г-н Цветанов, председателят на ГЕРБ, кои са нещата, около които трябва да има съгласие в България? Можете, разбира се, да хвърлите мост и към вашата сфера, ако решите. Независимо от всички политически спорове
Д.В.: Не, аз се учудвам, че представителите на ГЕРБ, напоследък изхождат от това, че понеже са единствена алтернатива на всичко, някак си нямат на какво да хвърлят мостове. И ще бъда приятно изненадан, ако те считат, че наистина има неща, около които хората трябва да се обединят
Водещ: Цветанов каза образованието е такава сфера
Д.В.: Ами, браво, радвам се, че това е така наистина. Аз също считам, че образованието е такава сфера. Бих казал, че има три такава сфери.
Водещ: Кои са те?
Д.В.: Според мен, това са, категорично образованието, всички сме родители, всички сме били деца и мисля, не няма разумен човек, който да не се съгласи, че каквото и да става икономически с тая страна, който и да я управлява, за децата пари и усилия трябва да се дават. Мисля, че това е ясно. Втората такава сфера, според мене, е правовият ред и секторът на сигурността. Има много, как да кажа…няма богата държава, която да не е добре подредена, така ще кажа. Значи, ние можем да си правим много илюзии, че икономиката движи всичко, ние така сме си малко и по Марксиски възпитани, нашето поколение и то до голяма степен, между другото, икономиката стои, в основата, разбира се, на благосъстоянието на една нация, но редът, според мене, е основание пък икономиката да се развива. Така, че правосъдието, сектор за сигурност, това са неща, без които една модерна държава не може. Това е второто нещо.
Водещ: И третото?
Д.В.: И третото, това са инфраструктурните проекти. Да Ви кажа, каквото и да си говорим, аз съм си позволявал да го казвам и преди, не е редно да критикуваш екипа, в който си бил или си в момента, в случая Правителството, но считам че ние не можахме да намерим сили, защото поне една магистрала да постоим. Това не е нормална работа, извинявайте, Бургас е на 350-400 км, изпотрепват се хората, докато стигнат до там. Това няма оправдание за това нещо, според мен. Който и да дойде на власт, това трябва да бъдат, според мене, трите много силни приоритета.
Водещ: Вие, бихте ли останал министър на образованието в нов кабинет, за да довършите реформите си, ако той е в друга конфигурация?
Д.В.: Ами, аз мисля, че това са въпроси, които човек и една политическа сила решава, когато има конкретна политическа ситуация. Така абстрактно, дали някой би направил нещо, не знам Вие бихте ли плавали с презокеански кораб, за да откриете нов остров, нали, какво значи това?
Водещ: Бих плавал, да, ако така задавате въпроса.
Д.В.: А какво правите тука, тогава?
Водещ: Защо не беше приет закона за училищното образование и вместо него, в последния ден, Парламентът се занимаваше със семейния кодекс, впрочем известен упрек имаше и към Вас, той идваше от средите на ДПС основно, че Вие сте бавил до последно внасянето на този, иначе, толкова важен закон и стана така, че той не може да бъде приет.
Д.В.: Ех, хайде холан сега, тука въпросът… Да. Действително Министерството на образованието и науката можеше по-рано да внесе законопроекта, това е факт. Но пък никой няма да отрече, че през тия 4 години, откакто нашият екип управлява Министерството на образованието и науката, ние никога не сме си позволявали да внесем, било в Министерския съвет, още по-малко в Народното събрание, акт, проект на закон, особено, който да не е в много голяма степен съгласуван, обсъден и в образователните среди, и с родители, и със социални партньори и със кого ли не. Т. е., при положение, че ние ще регулираме по нов начин, поне в много от частите, разбира се, има и приемственост, но тази толкова сложна материя, която влиза във всеки дом по някакъв начин, според мен, действително трябваше да бъдат направени такива усилия и ние година и половина съгласувахме. То не беше със сдружение на общините, със социални партньори, с учителски организации, с родителски, с директори и т. н. Това ни отне доста време, но законопроектът, пък се получи според мен добър. И… имаше достатъчно време. Аз ще Ви дам един пример. Законопроектът влезе в Министерски съвет през март, помните, че там имаше едни неблагополучия една – две седмици това било, онова било. Най-накрая излезе от Министерския съвет и сега както виждате сме през юни. Вчера, беше последният ден на Народното събрание. Че какво пречеше за два месеца и половина…за два месеца и половина не може да бъде приет?
Водещ: Добре, защо решиха да се занимават, включително и вашите хора, нали имате много депутати НДСВ, защо решиха да се занимават със семейния кодекс, а не със закона за училищното образование?
Д.В.: Семейният кодекс е, също, не по-малко важен нормативен акт. Нашият семеен кодекс е сравнително стар, по един малко по-архаичен начин регулира доста важни, също, отношения, така че аз не бих го подценявал.
Водещ: Той не изрегулира това, което най-много, от НДСВ, специално, отстоявахте да изрегулира,а именно фактическото съжителство.
Д.В.: Фактическото съжителство, тук има едно много голямо неразбиране, тук въпросът за фактическото съжителство не е то да замени брака. А какво става с имуществените и другите последици, когато хората дълго време са живели заедно без брак. И, всъщност, голямото неразбиране и, да Ви кажа, и нежелание и неграмотност от страна на някои среди, всъщност, създадоха една невярна представа у хората…
Водещ: Че ще има многоженство
Д.В.: …за какво става въпрос. Ето това е целият въпрос. Значи, ние, за съжаление, в масовите консуматорски общества, България, разбира се, като едно съвременно общество, също вече е такова. Много е важно да се вслушаме в хората, които наистина добронамерено и компетентно обясняват нещо. Иначе, по някакъв така идеологичен начин, всяко едно нещо може да бъде опорочено. Според мен, тук се допусна грешка, но тъй или иначе, колкото обществото е зряло за една стъпка, толкова. Същото е и със закона за училищното образование.
Водещ: Какво, всъщност, ще остане неуредено, заради това,че няма да има закон, а ще се регламентира с наредба в областта на училищното образование, аз поне обобщавам основнот6о образование си остава след 8 –ми, а не след 7-ми, няма да е задължителен чуждият език и компютъра…
Д.В.: Ако искате да Ви ги изброя направо
Водещ: Да, я ги избройте Вие
Д.В.: Но преди това само да кажа. Мнозина считаха, че ние, както обикновено става, ще заемем някаква героична рицарска поза и ще кажем: „Ето, сега, нали, ние ги хващаме, а те ги пускат”, нали както казваше един колега в миналото, т.е. ето, ние пишем едни хубави закони, пък лошият Парламент не ги приема. Аз, поне, не считам, че човек така трябва да се държи, когато е на отговорно място. Той трябва да прави следното: каквото зависи от него все пак да бъде направено. Затова ние си имахме вариант „Б”, имахме си едно на ум, че това може да не стане, в крайна сметка в Народното събрание има си друг дневен ред, понякога, ясно е че идват избори, други приоритети, никой не искам да обвинявам. И затова имахме готовност, правилникът за приложение на сега действащият закон за народната просвета, онези неща, които биха могли да бъдат и, по които има, много голяма степен, несъгласие, да бъдат, съответно, въведени с, макар и подзаконов, нормативен акт. Кои са нещата, сега, които не могат да бъдат въведени с подзаконов нормативен акт. Както правилно отбелязвате, първото е новата образователна структура. Завършването на основното образование до 7-ми клас, а не до 8-ми, както е сега. И осмият клас да бъде по подобие на сегашните езикови гимназии да бъде изцяло, изцяло е малко силно казано, сега да не казвам по колко часа, какво ще бъде, но с много голяма тежест на чуждия език …разбира се и компютъра, в някои случаи и професионалното образование. Това е, което за съжаление, ще трябва да изчака, вероятно, още една година.
Водещ: Десети клас няма да стане задължителен.
Д.В.: Второто нещо…То десети клас…още веднъж да кажа за какво става въпрос. Както много често, тук има и други случаи, които могат да се цитират, ние формално, като че ли сме направили нещата, но те не се случват в живота и ние се тюхкаме, че законът не произвежда действия. Ами, не произвежда действия, защото глупаво сме го измислили. Ето сега, Конституцията задължава децата до 16 годишна възраст да ходят на училище. Това е Конституцията. Добра, лоша, това е. Същевременно, на 16 години, ако едно дете, да кажем, аз по някаква причина не желая повече да уча след 16-тата си година, всъщност системата няма изход. Ти не излизаш с никакъв документ на 16 години. Ти излизаш с един документ, който придобиваш още на 14 години, след 8-ми клас. Всъщност, две години ти напразно си учил, някак си излиза. Ето тези неща, които, мисля, че всеки разумен човек ги разбира, толкова години не се намира воля да се променят. Но да кажа и другите неща. За съжаление няма да можем да направим крачка в промяната на модела на управление на училищата. Много се говори, например, за директорската мандатност. Всички длъжности в тази страна са мандатни. Ето, моят мандат изтича, утре на друг ще изтече мандата. Това е нормално. Това е Демокрацията. Разбира се, ние сме предвидили, че един директор може и много мандати да има, но хубаво е през няколко години някой да му оспорва първенството. Това, според мен, е правилно и демократично. Той, като е толкова добър, нека да си продължава да си бъде, стига да успява да спечели всеки път. Въпросът е, директорската правоспособност, сега, те имат много големи правомощия и слава Богу, мнозинството се справя по един забележителен начин и т.н. Третото нещо, бяхме предвидили с една от заключителните разпоредби да се промени една разпоредба в Кодекса на труда и да има възможност, родителят да има до 8 часа, не е Бог знае какво, но до 8 часа годишно право на отпуск, работодателят да не може да му го откаже, за да се явява в училище на своите деца. Това, според мен, е много важно нещо, защото аз пак ще кажа, съжалявам, че се повтарям, онзи ден го споменах, но родителството не е хоби. Родителството е отговорност и вид задължение. Следователно, ако има някакъв проблем с твоето дете в училище, не е въпрос на, дали на теб ти се ходи в училище. Ти си длъжен да отидеш, длъжен си да отидеш.
Водещ: Обаче, за целта, трябва да се промени Кодекса на труда, което Вие мислихте да направите сигурно с преходни, заключителни разпоредби за закона за училищното…
Д.В.: Точно така, само че това не може да стане. И последното нещо, може би, което ми се струва важно – ние имахме желанието да започнем да разпростираме принципа „парите следват ученика” и върху частните училища и детските градини. Много важен въпрос. Да обясня за какво става въпрос. Тук не става въпрос държавата изцяло да финансира частното образование, но тук става въпрос за нещо по-просто. В София, например, добре е известно, че няма достатъчен брой детски градини. По една или друга причина, в миналото да не ровим. Но няма. Така е. Защо да не дадем възможност на инициативата на хората, те да създадат, там където има такива възможности, а държавата да удари едно рамо в този процес. Защо чакаме да го направи общината?
Водещ: Т.е. да даде същите пари, които би дала на едно дете в държавна и в общинска детска градина.
Д.В.: Не бих казал същите, в зависимост от таксата…Ние бяхме предвидили, в зависимост от таксата, стига таксата да е такава, каквато е в общинските и с една малко по-сложна формула да се казва какво точно се прави. Иначе, кога общината ще направи детска градина, с кои пари ще ги направи тези детски градини. Защо не дадем възможност на хората да развият тая инициатива.
Водещ: Не казахте нищо за религиозните символи. Сигурно сте доволен, че се отървахте от вземането на това решение?
Д.В.: Не, не е въпросът в това. Това също, според мен, е въпрос на законодателна уредба, защото то навлиза доста дълбоко в други сфери на обществената…
Водещ: Т. е. Това също остава неуредено от наредбата.
Д.В.: Така е, но пък, мисля че доста, с голямо…с голяма подкрепа бяха приети онези разпоредби, които се отнасят до начина на поведението и включително и облеклото на учениците. Това е нещо изключително важно. Мисля, че за всички вече е ясно, че училището…
Водещ: А за облеклото, то се реши…По наредбата, ако вярно съм разбрал, училището ще решава как да ходи облечен ученика.
Д.В.: Всъщност, ние в закона така бяхме предвидили, една разпоредба, която…
Водещ: С правилник на училището ще се определя дали ще има униформа или не.
Д.В.: Така е, разбира се, но искам да кажа, че има една обща разпоредба, която задължава децата, а между другото и учителите, да ходят с облекло и във вид, който съответства на положението им на ученик, респективно на учител. Това е принципното виждане, защото в крайна сметка, мисля, че всички вече разбраха, че училището не е някакъв двор, в който някакви хора се събират да правят неща, които са им просто интересни. Това е институция. А в институциите хората ходят по определен начин, спазват определени правила на държание, ако щете дори и на обличане. Никой не ходи в Съда по джапанки, или поне не би трябвало да ходиш в Съда по джапанки. Това е място, където се дава справедливост.
Водещ: За първи път ли се регламентира тези отсъствия, които добиха популярност в пресата. До 3 дни с подпис от родител, до 7 – от директор.
Д.В.: Не, те имат и сега известна уредба, ние просто сега малко опростихме нещата. Аз ще се опитам да го обясня пак човешко.
Водещ: Това на срок ли е или на цяла година?
Д.В.: На година. Но ще се опитам да го обясня човешко.
Водещ: То не са много 3 дена, да Ви кажа, родителят….
Д.В.: Г-н Вълчев, въпросът, ето един много типичен пример как ние не умеем да уреждаме собственото си общежитие, светът, в който живеем. В момента, вие знаете, ако се наложи, на всеки родител се налага…
Водещ: На някъде да пътува…с детето си…
Д.В.:Разбира се, да не дава Господ, близък човек може да е болен, да почине, всичко се случва в едно семейство. В крайна сметка, защо трябва родителят да прави, с извинение маймунджолъци, да търси от познати…
Водещ: От лекари…
Д.В.: Лекари, бележки, работи и т.н., вместо както в нормалните държави да отиде при директора и да каже: „Г-н Директор, имаме такъв проблем. Моля Ви… и директорът вече ще прецени. Ако детето си е добре с материала…
Водещ: И трите дни ли ще се преценяват?
Д.В.: Трите дни не се преценяват.
Водещ: Те не се ….
Д.В.: Да
Водещ: Т. е. за трите дни отиваш и казваш трябва ми да ходя с детето.
Д.В.: Така, да прескоча на една друга тема. Същото е с неучебните дни. Сега, аз мисля, че и в това студио съм имал повод да кажа. Ако, да не дава Господ, в община еди коя си, има проливни валежи, нещо има порои и т.н. и не може да има обективно учебен ден, кметът трябва да пише на началника на регионалния инспекторат, той да пише на мене и една седмица след като денят, въобще, е отминал и те децата и тъй тъй не са учили, защото няма да стигнат до училището, аз трябва да издам тържествена заповед, че им разрешавам неучебен ден. Сега, кому е това нещо нужно? В крайна сметка, много по-просто е на всеки един от кметовете на общини да се даде правото до 3 дни в годината, той самият да преценява. Ами, извинявайте, но хората го избират този кмет.
Водещ: Може да реши и празник да обяви, може бедствия..
Д.В.: Ами, разбира се празникът на Общината, може най-различни неща, може да има частичен избор в Общината. Защо аз ще им разрешавам? Рабирате ли, ние правим…
Водещ: Това го решавате с наредбата?
Д.В.: Разбира се, даваме право на кметовете да …до 3 дни в годината да преценяват…
Водещ: А директорът може 7 дни да пусне ученика…допълнително
Д.В.: Това е другото. Но искам да кажа, че ние трябва да приближаваме разпоредбите до реалния живот, за да може животът, наистина, да, как да кажа, да спазва правилата.
Водещ: Сега
Д.В.: Иначе създаваме едни абсурдни правила.
Водещ: Понеже времето напредва
Д.В.: Прощавайте
Водещ: Да задам малко политически въпроси. Всъщност, целият този разговор е аз говоря с глас от отвъдното, нали? Ако ползваме тая ваша…, аз я намирам за първи път в „Труд” 25 май, което е добра…
Д.В.: Така е, всъщност
Водещ: Добра прогностика от ваша страна, НДСВ мъртво, ще чуете шепот от отвъдното, казва Даниел Вълчев
Д.В.: Ами всъщност, предния ден или по-предния ден, г-н Цветанов, лидер на ГЕРБ, го бяха питали…А какво ще кажете за НДСВ и той каза: „ Абе, НДСВ е мъртвец, сега какво ме занимавате с тях”. И аз тогава си позволих да кажа, че всъщност, както знаете, има един популярен сериал, ще чуят шепот от отвъдното. И както виждате, от няколко дена, те сериозно се занимават с НДСВ, признавайки възкръсването и казвайки: „ Ама те са такива, онакива.”
Водещ: Да, обаче той пак каза…
Д.В.: Иначе, бяха ни пропуснали предния път
Водещ: Пак каза сега в студиото г-н Цветанов, че сте получили гласове от ДПС.
Д.В.: Ама той не може, вижте сега, то това е малко комичното. ГЕРБ, в момента, при цялото ми уважение, тъй като наистина имам много приятели там, но те се държат по начина, по който се държаха едно време Сините в самото, самата зора на Демокрацията. Кой не скача е Червен, имаше едни…Хората, нали скачат, за да докажат че не са комунисти. Това е изключителна глупост, да Ви кажа, сега… Трябва да бъде ясно, че в това общество хората имат различни виждания. Един може да харесва този, да харесва онзи. Това, че не харесваш в момента състоянието на нещата, не значи, че единствената ти възможност, в момента, е да харесваш ГЕРБ. Нямам нищо против, който харесва, нека да харесва. Моите уважения, но защо да е единствената възможност. Всъщност, истината е, че НДСВ има един тип хора, които подкрепят и които са хора умерени, хора, разбиращи, че такива чисти управления, каквито някои си ги представят, ето ще дойдат „Левите” с огромно мнозинство или „Десните” с огромно мнозинство или еди кои си - Националистите, или Бог знае кои с огромно мнозинство и си правят каквото си искат. Това няма да го има в България вече. И хубаво е, че хората имат алтернативни виждания. Сега те не могат да преглътнат, че част от хората, които те считаха, че категорично ще ги подкрепят, изведнъж решиха да подкрепят НДСВ и търсят някакви, отново, митични обяснения. Нали, ДПС било подкрепило. Извинявайте в 23-ти и 24-ти район в София, кои са гласовете на ДПС, които са дошли при нас? Кои точно са били? То няма и ромска махала.
Водещ: Рейсове, казва, рейсове
Д.В.: Рейсове в София?
Водещ: Да, в София.
Д.В.: Ами те първо да си видят собствения резултат в София след 4 години управление, пък тогава да говорят.
Водещ: Ще участва ли….
Д.В.: Мисля, че това е нещото, което трябваше да си помислят
Водещ: Ще участва ли…Участва ли възкръсналото НДСВ в следващото управление? С „Левите” или с „Десните”?
Д.В.: Ама това е въпрос на политическа ситуация. В крайна сметка…
Водещ: Вие с кого се виждате? С „Левите” или с „Десните”?
Д.В.: Всяка политическа партия, г-н Вълчев, както и двамата много добре знаем, иска да участва в управлението. Никой не отива на избори, с цел да бъде в опозиция. Освен, има един лидер, който е вечно обиден на българския народ и както гледам, винаги ще е в опозиция, но това е друга тема. Всеки отива, за да може, част от своите възгледи да ги претвори. Сега, хората казват кой къде отива. И хората правят възможно едно или друго. Извинявайте, ама какво стана в Германия -много критикуваха НДСВ, че е в съюз с БСП, в коалиция и т.н. Ми така е – вие мислите, че не беше ясно още през 2005 година, че ние ще понесем много тежки загуби от това. Да, беше ясно. Какви възможности имаше пред страната – избори до дупка? Ами сега какво ще стане лятото? Ако има, както горе-долу се очертава, доста добре изразени два полюса – какво ще стане? Ако големите партии не се обединят в този момент на страната, когато и кризата започне сериозно да се чува? Какво ще стане в България? Защо ще го направят това? За да могат все пак да спечелят един ден вече при рухналата икономика да имат голямото удоволствие да управляват? Какво ще управляват? Какво ще стане с хората дотогава? Извинявайте, но това е клубът на хората, които подкрепят НДСВ, които си дават сметка, че животът е малко по-дълъг от …
Водещ: А мислите ли – някои казват, че в този клуб, по-голямата част от участниците в него са симпатизанти на Меглена Кунева? Това личи и по високия преференциален вот за нея. Ще преведете ли успеха на Кунева в успех на НДСВ?
Д.В: Ама в това няма нищо лошо. Това е съвсем естествено. Извинявайте, но какво е една политическа партия? Извинявайте, дайте един пример. Какво е ДСБ? Това са неговите лидери – това са хората, лицата, това са Иван Костов и неговите колеги. Какво е ГЕРБ? Това са Борисов, Цветанов и т.н. Това са лицата. Какво е НДСВ? НДСВ – това е Кунева, Паси, ако разрешите – аз. Това е НДСВ. Иначе малцина от хората четат подробно програмата – дали щяло 9,8 или 7, 9 еди-какво си да бъде направено. Но ти на тези хора доверяваш ли се? Ето сега – вие се явявате и аз казвам Вълчев, примерно, сигурен съм, че по 8 от 10 теми ние ще имаме близки възгледи – затова аз го подкрепям. Вълчев сте вие, а не аз, в случая. Затова го подкрепям. Аз не мога да знам всички неща, по всички въпроси. Но доверявам се на този човек или не се доверявам на този човек. И в крайна сметка една политическа партия, това са лицата, на които се доверяваш или не се доверяваш. А Миглена Кунева, това е НДСВ, това е този тип хора
Водещ: Добре, трябва да свършваме. Забравих да Ви питам, не разбрах какъв е този спор между правописните речници, те не се ли пише една дума по един начин, та БАН и Софийския университет…
Д.В.: Абе, господин Вълчев и аз се изморих. Ние решихме да направим едно добро дело, защото двама от най-големите…
Водещ: А сте взели 15 хил. от правописния речник на Софийския университет? А БАН имали по-хубав правописен речник
Д.В.: Той първо не е издаден. В момента, в който бъде издаден, аз съм се ангажирал, разбира се, че ние ще закупим за всички училища и от този речник. Нека, нека в училищата да има речници. Сега заради 15 думи, които еди как си се пишели по друг начин, ми се струва неправилно един голям труд на двама от най-големите български специалисти…
Водещ: Професор Пашов
Д.В.: Да
Водещ: Е в Софийския Университет
Д.В.: Така и да омаловажим този голям труд. Това не е добре. Когато излизат книги, според мен, това винаги трябва да се приветства, а не такива някакви…. На мен това лично не ми прави добро впечатление. Вие къде сте регистриран, между другото? Къде гласувахте?
Водещ: Не съм гласувал
Д.В.: Но аз водех 24ти район и съм мажоритарен кандидат, така че…
Водещ: 24-ти, това е тука….Дарик радио 24-ти ли сме? 24-ти сме. Центърът на София, да
Д.В.: Дарик радио е 24-ти район
Водещ: Т.е. агитирате ме.
Д.В.: Вие живеете в радиото ли?
Водещ: От утре…Да, не, аз живея до радиото
Д.В.: В този смисъл, започвам да Ви агитирам, ей сега като излезем от ефир.
Водещ: Даниел Вълчев, НДСВ, вицепремиер и министър на образованието и науката в „Седмицата” на Дарик радио.
