В образованието не може да има строго партийна политика

сп. Тема, 07.02. 2009 г., Ясен Люцканов

Г-н Вълчев, справедливи ли са исканията на студентите, които протестираха пред парламента?

За да можем да преценим дали са справедливи, не е лошо да направим една рекапитулация какви точно са тези искания. В началото те бяха четири-пет основни, свързани главно с бита и сигурността в Студентския град, и на този етап ми се виждаха съвсем основателни. След това исканията станаха 39 и накрая разбрах, че са около 100. Така че аз към момента въобще не знам кои са исканията. Да не говорим, че в това, което започна като студентски протест, се включиха всякакви хора с всякакви искания. По мое мнение тук вече не става въпрос за някакви конкретни очаквания с желание да се решат конкретни въпроси, а за форма да се изрази едно общо неудовлетворение от ситуацията в България. Не оспорвам правото и по този начин да се изразява позиция, но в тези случаи едва ли може да се очаква някакъв резултат.

Кои от исканията са разумни и изпълними?

Според мен една част – тези, които са свързани със студентските общежития, с реда в тях, с реда в Студентския град. С прекратяването на тази безогледна рестутиция, която като замисъл беше справедлива, но се извърши, с извинение – по един байганьовски начин. За това, че в Студентския град – за съжаление, както и в повечето софийски квартали, нито има нормално осветление, нито има паркинг места, нито е решен въпросът с боклука и с кучетата. Не можем да очакваме един млад човек да се концентрира върху ученето, върху перспективите пред себе си, при условие че основни въпроси на неговия бит и сигурност не са решени. Аз нямам някакви колебания, че тези очаквания са разумни и легитимни.

Възможно ли е Студентският град да се превърне отново в място за обучение и отдих?

Зависи какво разбираме под това. Ако идеята е да се национализира всичко, което е частна собственост, това не е просто невъзможно, то е и неправилно. Доколкото аз съм информиран, в Студентския град живеят колкото студенти, толкова – а вероятно и повече, нестуденти. Всички тези хора имат свои жилища, придобили са ги по законен начин. Съхраняването на Студентския град е трябвало да стане преди много години. Ако идеята е била да се запази като студентски кампус, трябвало е по съвсем друг начин да се процедира. Сега това не е възможно, но е възможно друго – там, където собствеността все още е държавна, да престанат тези смени на предназначението, да престане изповядването на възгледа, че правата са неограничени. Правото на собственост също може да бъде ограничавано, когато има важен обществен и държавен интерес. Иначе никоя държава в света не би могла да построи нито една магистрала например. Така че тук трябва да се търси един разумен и справедлив баланс. Що се отнася до някои по-екзотични идеи – да има контролно-пропускателни пунктове на входовете на Студентския град, мисля, че всеки средноинтелигентен човек разбира, че това са съвсем несериозни увлечения. Още повече че само няколко дни след трагичния случай, който предизвика началото на протестите, имаше втори такъв случай в центъра на Варна. Там какво да направим – целия град ли да оградим с контролно-пропускателни пунктове. Това са несръчни популистки приказки.

От 1 юни 2009 г. въвеждате холограмни стикери за всички дипломи за висше образование като мярка за борба с фалшивите дипломи. Не се ли превърнаха обаче много университети във фабрики за дипломи?

Колко струва една диплома е въпрос, на който могат да се търсят отговори в различни посоки. Първият базов въпрос е дали дипломата въобще е юридически валидна. Това, което ние можем да направим, е да се опитаме да решим именно този въпрос. Започнахме мерки в тази посока още в началото на мандата. Оповестихме на сайта на министерството кои са висшите училища, които законно функционират, и онези, които функционират незаконно и не са по същество никакви висши училища. На второ място въведохме електронен регистър на студентите и докторантите. В момента от моя компютър аз, а и всички, които имат оторизиран достъп, могат да видят колко студенти има – да речем – в Химическия факултет на Софийския университет – по курсове, по ЕГН-та и т.н. Според мен това доста прочисти системата от фантомни студенти. Онова, което би завършило тази първа част на системата, са именно холограмните стикери. Наредбата предвижда всяко висше училище, преди да издаде дипломите, да изпрати списък в МОН. Ние да проверим дали студентите ги има в нашия регистър, кога са въведени в този регистър, да не би да са престояли като студенти само няколко месеца. Оттам нататък на всяка диплома, срещу всяко име стои съответният номер на холограмния стикер. И занапред е много лесно вече да се проследи една диплома дали е истинска или не. Втората страна на въпроса е доколко е качествено образованието и доколко зад една диплома за висше образование стоят знание, труд, умения и т.н. Трябва да сме наясно, че никъде в света няма еднакво важещи дипломи. И в САЩ има университети като MIT, Харвард и Калифорнийския университет, чиито дипломи се ценят особено много. Има и доста по-скромни висши училища, в които не е толкова престижно човек да завърши. Това го има в Европа, има го и в България. Така че днес работодателят се интересува все повече не само дали имаш съответната степен на образование, а и къде си я придобил. Това е въпрос на конкуренция. Иначе аз нямам нагласа да започнем да закриваме административно висши училища – освен в случаите, които Националната агенция за оценяване и акредитация им даде отрицателна оценка. Ние сме вече в процедура по закриване на едно такова висше училище – колежа „Телематика“ – Стара Загора. Ако има и друг такъв случай, продължаваме по същия начин.

С въвеждането на делегираните бюджети за училищата и новите права на директорите има ли личен елемент в определянето на учителските заплати?

Вероятно има някакъв личен елемент. Така, както в Министерството на образованието и науката има личен елемент при определянето на заплатите – аз ги определям. И си стоя зад подписа, директорите също. В крайна сметка това са отговорни хора и стоят зад това, което са решили. Имайте предвид, че възможностите на директора да влияе върху индивидуалните заплати не са кой знае какви. Но ние преди година и половина въведохме т.нар. диференцирано заплащане и вече има надбавки за учителите в зависимост от определени критерии. Имаше много приказки за това как директорите няма да се справят с делегираните бюджети, как щели да злоупотребяват, как училища ще фалират. Както видяхме, нищо от това не се случи. Тук-там в системата има проскърцване, но при въвеждането на един съвсем нов модел на финасиране това в някаква степен е естествено. Всички директори минаха първи етап на обучение, в момента е в ход втори. Текат и конкурси за нови директори. Мисля, че обективно се подбират читави, достойни хора, които вярвам, че ще се справят. Но като цяло трябва да свикнем, че както в повечето професии, така и в учителската хората не получават равно възнаграждение и според мен в това няма нищо страшно. Това е в някаква степен въпрос на вътрешна конкуренция. Между другото, по-големи са различията в заплатите не толкова в рамките на едно училище, колкото между различните училища. Но това стимулира педагогическия колектив и директора да вървят към оптимално съотношение между ученици и учители. Ние имахме едно от най-комфортните съотношения в Европа, преди да започне оптимизацията в училищната мрежа. Мисля, че сега нещата са до голяма степен нормализирани, и аз лично не очаквам да има напрежение.

Редно ли е в първи клас да се учи дефиницията на понятието „изнесена гласна“ и въобще нормално ли е „Това го знае всяко хлапе“ да не е много лесна игра?

Учебното съдържание и учебниците са един много стар спор. Когато станах министър, и аз реагирах главно като родител и си казах „Дайте да опростим това и да променим онова“. Всъщност нещата са доста по-сложни, защото МОН само по себе си не определя съдържанието на учебниците. Системата, която действа доста преди аз да стана министър по отношение на учебниците, е горе-долу следната. Обявяваме конкурс за учебник по български език за V клас, явяват се например пет колектива, които написват такъв учебник, като зад всеки стои някакво издателство в 99% от случаите. След това ги изпращаме на учителите по български език и литература, които са няколко хиляди в страната, те попълват едни анкетни карти, в които ги класират. Ние събираме картите, обработваме ги и според това, което са избрали учителите, утвърждаваме първите три. В България няма практика министерството да казва кой учебник е добър и кой не освен по някакви чисто формални показатели. Добра ли е тази система, може да се спори. Тя е приемлива на основание на това, че се дава на тези, които са по дефиниция професионалисти, сами да подберат най-доброто. Много родители не са доволни от тази система, не са доволни, че има различни учебници, че в тях се пише много сложно, което е факт, че твърде отвлечени теми със сложни дефиниции и понятия са изнесени към децата в доста ранна възраст. Но ако ще правим промяна тук, това изисква да има възможност министърът пряко да се намеси в съдържанието на един учебник. Аз, честно казано, не съм сигурен дали това е по-доброто решение, защото сме виждали министри и министри…

Имахте куража да въведете матурите, а как мислите да се преборите с поголовните отсъствия в 12-и клас?

Въпросът не е само в 12-и клас. По принцип в българското училище доста се отсъства и това е съчетано с друг проблем – доста голям брой свободни часове. По отношение на отсъствията ние вече втора година правим всеки месец справки чрез регионалните инспекторати както за отсъстващи учители, така и за ученици и следим тенденциите. По отношение на децата действително колкото повече вървят към приключване на средното образование, толкова повече нарастват отсъствията и в 12-и клас нещата са тревожни. Но огромният брой отсъствия са извинени с документ, издаден от лекар. Тук най-радикалното, което ще се случи през следващите години, е въвеждането на т.нар. нова образователна структура. Просто казано – децата учат, като покриват общообразователния минимум до 10-и клас включително, а в 11-и и 12-и клас, т.нар. втори гимназиален етап, ще бъде изключително за профилирана и професионална подготовка. Единайсетокласниците и дванайсетокласниците ще бъдат в позиция да учат онова, с което искат да се занимават по-късно – било професия, било профил, за да могат да продължат образованието си. Надявам се това значително да повиши интереса. В момента те учат доста повече предмети, на които гледат като на такива, които няма да им бъдат нужни. Разбира се, човек не може да учи само това, което смята, че ще му трябва, но все пак едно по-добро съотношение би било правилна стъпка. Според мен с новата образователна структура този въпрос до голяма степен ще получи своето решение. По отношение на свободните часове проблемът е по-специфичен. В България масово има свободни часове. Това е явление, което в много държави в света въобще не е познато. Няма такова нещо като свободен час – като го няма учителя, влиза колегата му, влиза психологът на училището, ако трябва директорът влиза в час и занимава децата. Има разбирането, че учителят, респективно директорът носят отговорност за децата в учебно време. И това да имат свободен час, да се пуснат ей така да се помоткват из града, е непознато. Затова от тази година въвеждаме една програма, която условно сме нарекли „Без свободен час“. Чрез нея ние ще поемаме разходите на училищата по заместващи учители, ще направим регионални банки с възможни заместващи учители – било пенсионирани, било студенти, които имат желание да поемат часове при нужда. Съответно ще въведем и санкции за директорите, които допускат повече от приемливия брой свободни часове.

Основен момент в предизборната стратегия на НДСВ е демонстративното разграничаване от коалиционните партньори. Вие май не приемате този принцип?

Образованието и науката не са области, в които може да има строго партийна политика. Напротив, каквото и да бъде следващото правителство, се надявам да има приемственост с това, което прави днес нашият екип. Националната програма за развитие на училищното образование, по която ние работим повече от две години и половина, беше приета от парламента почти без гласове „против“, което ми дава основание да вярвам в това. В този смисъл някак си и не може да се прави политика на НДСВ, ДПС, БСП, ДСБ или на ГЕРБ в министерство като това.

А можете ли вече да гледате Милен Велчев в лицето, полезно ли се оказа в крайна сметка разцеплението на НДСВ?

Има моменти, в които си казваме по-тежки думи, отколкото ни се е искало. Но, така или иначе, винаги в противоречията и в споровете се раждат и добри неща. Аз лично съжалявам, че се стигна дотам. Считам, че колегите, които не са вече в НДСВ, имат своя потенциал, част от тях са мои приятели, хора, които ценя. Не мисля и че има особени различия с тях, въпреки че опозиционната риторика при тях в момента преобладава. Същевременно струва ми се, че в България нещата така се развиват, че партии като НДСВ, с добър експертен потенциал, без склонност към крайности, поливалентни, които биха могли еднакво успешно да си партнират с всички части от спектъра, по-скоро имат бъдеще. Струва ми се подходящо в бъдещи коалиции да се търсят именно такива партии. Не искам да кажа голяма дума, но в това управление ние, петимата министри от НДСВ, свършихме нелоша работа. Мисля, че се направиха добри неща, че сме били коректни партньори. Отстоявали сме позиции, когато сме били на различно мнение, но сме показали, че сме предвидим партньор – хора, на които може да се разчита не само когато нещата вървят, но и в трудни моменти.

Вие сте образователният министър с най-дълъг стаж през последните 19 години. В каква роля се виждате в следващия управленски мандат?

Трябва да призная, че малко се поизморих. От самото начало екипът работи с голямо желание, но и образованието, и науката са доста тежки, тромави и консервативни системи. Мисля, че няма разумен човек, който да не разбира, че те се нуждаят от промяна. Същевременно всяка промяна е много трудна. В тези системи са ангажирани интелигентни хора, хора със самочувствие, че имат позиция, хора, които искат да изразят вижданията си. Всяка крачка напред е свързана с много тежки дебати, със съпоставяне на много различни мнения, с много критики. Помните само какво стана с матурите – въпрос, по който уж не би трябвало да има кой знае какъв дебат. Но и там имаше големи драми. Уж всички бяха за матурите, но като се разбра, че наистина ще има матури, изведнъж се оказа друго: ние сме за матурите, ама не точно за тези матури, или сме за тези матури, но не точно тази година, или защо не сме се съобразили с мнението на еди-кой си, опита на не знам си коя страна или разпоредбата на еди-коя си алинея… Така че това е доста изхабяваща работа. А пък в по-общо житейски план, както се казва, ние да си свършим нашето, пък Господ си знае работата.