Интервюта Archive

в. „Труд“, 18.05.10 г., Анета Петкова

- Г-н Вълчев, вие бяхте доста оптимистичен по отношение на политиката и промените, които прави ГЕРБ, според вас управляващите продължават ли да се справят добре?

- Аз по природа съм оптимист и вярвам, че България рано или късно ще настигне останалата част от Европа. А в оценките гледам да съм предпазлив. Да припомня известния случай с един френски историк, когото попитали 150 г. след Френската революция какво мисли за нея, а той отговорил: Рано е да се каже. Това е в кръга на шегата, сериозно – мисля, че поне в няколко области има добри намерения. Целият въпрос е дали ще стигне куражът тези добри намерения да бъдат преведени на езика на законодателството и съответните решения. В това отношение сякаш има известно разколебаване. Ако разрешите, едно по-общо съображение: според мен в средносрочен план пред България има три големи предизвикателства. Едното е свързано с демографията и застаряването на нацията. Каквото и управление да имаме, както и да се развиваме, ако през следващите години не намерим начин да започнем подмладяване на нацията, не се увеличи раждаемостта, не направим реформа с начина на придобиване на българско гражданство, според мен все по-малък брой работещи хора ще издържат все по-голям брой неработещи. Без промяна в тази област нямаме шанс. Вторият голям въпрос е за образованието и квалификацията. Не успяваме да се отърсим от разбирането, че учителят или университетският професор е монополист на знанието, казва каквото има да казва и децата си записват. Това е разбиране от преди поне половин век. Интернет и технологиите поставят образованието на различна плоскост, а разширяването на пазарите на труда изисква ново отношение към квалификацията. И ако не разберем това, ако не продължим със сериозни и смели реформи, рискуваме да се превърнем в образователна и квалификационна провинция на Европа. Третият голям въпрос е редът в обществото. Някои го свеждат до тежката престъпност. Разбира се, това е въпрос, който трябва да бъде решаван, но редът не е само въпрос на правозащитната и в частност на съдебната система, той е във всяко спазване или не спазване на правилата. Каквото и да си говорим, че сме направили, истината е, че от 10 коли на светофара една минава на червено, две пререждат останалите, а други две свиркат без причина… За какъв ред говорим?! Ако тези три неща не бъдат решително подобрени през следващите години, не трябва да се готвим за много бляскаво бъдеще.

- Как се отразяват на реда в обществото разнопосочните сигнали и идеи за промени и реформи, които дава кабинетът “Борисов”, понякога в рамките на едно денонощие?

- Имам хипотеза по този въпрос. Ние, българите, през последните 20 г. живеем в някакъв ред. Вярно, повечето не го харесваме, намираме го несправедлив и искаме той да бъде променен. Но този ред като всяко статукво се е самоорганизирал и се самозащитава. Интересното е, че за разлика от предишни правителства, които искаха да заместят този ред с друг рационален ред (не че кой знае колко успяха), това правителство подхожда изключително хаотично. И което е най-странното – това може да се окаже печеливша тактика. Вижте какво се получи – Борисов обяви, че ще сваля ДДС и тъкмо статуквото се организира да обясни как това е лошо и всички ще страдат, той каза, че смята да го увеличи. Същите говорители на статуквото тъкмо се подготвиха да обяснят колко пагубно е това и той взе, че обяви как първо ще го увеличи, а после ще го намали. И когато тежката артилерия (професор еди-кой си, академик още по-еди-кой си и ко.) тъкмо беше готова за всички възможни варианти и той взе, че обобщи – няма да пипам ДДС (за съжаление моето мнение е, че на правителството все пак ще му се наложи да вдигне ДДС). Статуквото е вид ред и когато насреща си няма системност, трудно се организира. Така че макар и парадоксално, но изглежда, че хаотичното говорене намалява шансовете за противодействие. Друг е въпросът, че е силно вероятно ефектът от всичко това да е по-скоро незначителен. Лично аз считам, че усилията на всяко правителство в няколко важни области трябва да бъдат подкрепяни, независимо дали споделяме политическата му ориентация. Ще дам пример – не защото харесвам и познавам Росен Плевнелиев – но има ли нормален българин, който да не иска министърът на регионалното развитие да успее най-накрая да ги построи тези магистрали? Това не е партиен въпрос. Няма значение кой е министърът, трябва да подкрепяме усилията да се успява, а не да се търси начин да се провали, за да дойдем ние на неговото място. Това е много тежък грях на българския преход, от който и сегашното управление не можа да се опази.

- В този смисъл как успява вашият наследник – образователният министър Сергей Игнатов?

- Много е рано да се каже, но посоката, в която гледа, е правилна. Ще дам един пример с новата регулация на научните степени и длъжности. Може би не се е получил най-добрият закон, имам доста колеги, които повдигат основателни забележки от правно-техническо естество. Но нима има съмнение, че рано или късно трябва да се децентрализира системата на научните степени и длъжности. В света е така – няма доктор на тази държава, а на съответния университет. Твърденията, че трябва да има еднакви критерии за присъждане на научната степен, са добронамерени, но неправилни. Нима е едно и също да защитиш докторат в Харвард и в някой едва кретащ университет в Аризона? Нима са едни и същи изискванията, за да станеш професор в Колумбийския университет и в Аляска? Не, не са едни и същи. Всъщност университетите са различни. А идеята, която напоследък чух от един ректор, че висшите училища сами трябвало да си изработят рейтингова скала, искрено ме смайва. Жалко, че депутатите не намериха сили да отстранят правно-техническите несъвършенства на закона след ветото на президента. Проблемът с парламента е, че се влиза в коридори с криви огледала и понякога от един приличен законопроект излиза едно чудо, което и самият му създател трудно познава.

- Разбрахте ли, че се оказахте в дъното на поредния скандал между министър Игнатов и БАН по отношение на пожизнените възнаграждения за академиците и член-кореспондентите, които направихте равни на една депутатска заплата?

- Не знаех, но това донякъде ме ласкае, аз все пак съм един редови доцент в Софийския университет. Моето разбиране винаги е било, че трябва да се прави ясно разграничение между БАН като почетен клуб на големите български учени, т.е. това е вид признание за хората, които са дали много на България, а някои и на света със своите постижения. Мисля, че тези хора заслужват да получават поне едно депутатско възнаграждение.

- Как ще коментирате искането на министерството да направи имотите на академията публична държавна собственост, учените твърдят, че това е национализация?

- Огромната част от тези имоти и преди 9 септември 1944 г., и след това са създадени или предоставени от държавата. Ако това някой го оспори, меко казано, бих казал, че говори неистини. Има частни дарения и в Софийския университет, но ние не сме тръгнали да доказваме, че тези имоти са на преподавателите. Към момента на приемането на закона, уреждащ между впрочем доста пестеливо статута на БАН, у нас нямаше разграничение между публична и частна държавна собственост. Така че тук не става въпрос за някаква драматична промяна. Нека да напомня, че сградите на държавните университети преимуществено са също публична държавна собственост. Статутът на държавната собственост не е в смисъл, че някой ги взима, а това е един по-тежък механизъм на защита. По-важното е, че това, което аз си спомням, че в началото на 2009 г. при направената проверка бе установено, че ръководството на академията е отдало над 12 000 кв. м покрита площ при средна наемна цена от 1,7 евро на кв. м. Ако беше държавна собственост, това нямаше да бъде възможно, защото минималната наемна цена е 10 лв. на кв. м.

- Вече не смея да ви питам за НДСВ, но мъчно ли ви е за активната политика?

- Не, сигурно отстрани изглежда много престижно да си в управлението, но аз още не мога да се освободя от натрупаната умора. Политиката е изморителна работа, човек поостарява, побелява, помъдрява, незаслужени работи му се случват… Сега компенсирам с неща, които винаги съм искал да правя – пиша един учебник, няколко статии, преподавам, чета книги, гледам филми. Разбирането ми е, че човек не трябва да бъде непременно на държавна позиция, за да бъде политически активен. Аз например с удоволствие бих се включил в една гражданска проява във връзка с отменените забрани за пушене. Във всяка модерна страна има сериозни ограничения за пушенето, но у нас, за да угодим на един чисто лобистки интерес и за да не ни падне рейтингът, вървим против морала и здравия разум. И както историята показва, тези, заради които направихме тази байганьовщина, първи ще се отрекат от правителството, когато то се сблъска с тежки проблеми. Давам си сметка, че всяко управление трябва да се съобразява с общественото мнение, но двойните стандарти никога не водят към добро.

в. Труд, 12.03.10 г., Анета Петкова

- Г-н Вълчев, преди няколко месеца пред “Труд” показахте сериозен оптимизъм за работата на кабинета на Бойко Борисов. Още ли сте на тази позиция?

- Продължавам да мисля оптимистично. Кризата е нещо лошо за хората и държавата, но тя е една относително добра среда за промени. На второ място има необходимото мнозинство да се направи пробив в няколко големи сектора. Далеч не смятам, че следващото правителство, каквото и да е то, ще работи при толкова добри парламентарни условия. Напротив, то ще бъде в далеч по-тежка парламентарна конфигурация. А това е ситуация, при която трудно се осъществяват реформи. Друг е въпросът, че правителството трябва да свикне, че в демократичните общества реформи се правят при наличие на критика и на алтернативни мнения. Не е възможно, когато се опитваш да реформираш важни сектори, които засягат практически всеки човек, да не получаваш критики и да няма хора, които да мислят по различен начин. Нужно е повече кураж.

- Като казвате “критика”, какво имате предвид – протестите на личните лекари или скандала между президента Георги Първанов и финансовия министър Симеон Дянков?

- И двете са нормални прояви на демокрацията. Какво толкова се случи между президента и правителството? Държавният глава даде знак, че счита себе си и институцията, която представлява, за фактор в обществено-политическия живот. Той дава периодично такива знаци, между другото не само на това правителство. Що се отнася до кабинета, той като че ли дава знак (и предния път, като имаше проблем с отзоваването на посланиците – пак), че счита себе си за по-легитимна институция от президентската. Това се случва непрестанно и в другите държави, но при нас като че ли кресчендото е по-силно. Сложността на ситуацията идва от там, че мандатът на президента приключва и той ще трябва да затвърди или да промени, ако реши, публичния си образ, с който ще бъде запомнен. Правителството пък има проблем с това, че доверието към него ще спада. Неизбежно е в условия на криза, а и на 42-рия паралел, където сме ние, хората бързо оттеглят доверието си. Но това е все в рамките на демократичните традиции.

- Като юрист, смятате ли, че има правни основания да се стигне до импийчмънт на президента?

- Едва ли някой сериозно смята, че държавният глава е нарушил конституцията. Това е по-скоро политическо говорене, тук нямам никакви колебания. Друг е въпросът каква морална оценка се дава на едната или на другата страна.

- Каква е оценката?

- Не считам себе си за морално съвършен, за да си позволя да оценявам другите. Всеки сам да реши. Аз съм вероятно от немногото хора, които подкрепят усилията на министър Дянков. Според мен той е един от прореформистките фактори в правителството. Но публичните му изяви може би не са най-силната му страна. Усилията му за притягане на финансовата дисциплина трябва да бъдат силно подкрепени. Не може да се отрече, че междуинституционалното говорене трябва да е различно от всекидневното. Но при всички случаи политическият процес не може да бъде само с един играч. Фактът, че в момента няма силна алтернатива, не означава, че никога няма да има такава. Голямото изпитание пред правителството ще бъде дали ще успее през следващите месеци, докато има един относителен медиен и обществен комфорт, да улесни управлението си през следващите години. Това не е лесно, защото няма реформаторско усилие, което да е само приветствано. Винаги ще има хора, които ще са недоволни. Въпросът е да има кураж.

- Кабинетът дал ли е ясен знак, че има кураж?

- Трудно ми е да кажа. Първоначално заявените идеи според мен са относително правилни. Но няколко пъти кабинетът се отказва от неща, които разумните хора приемат и знаят, че са така. Ще дам пример с пенсионната реформа. Както сме я подкарали, скоро един работещ ще издържа 2-3 пенсионери. Това е ненормално. Никое общество не може да си позволи такава тежест. Следователно увеличаването на пенсионната възраст може да не ни харесва, но е правилната крачка. Въпросът е кой ще има куража да го наложи. Още един пример – с тютюнопушенето. Светът върви към отказ от него. В Швейцария кантон по кантон налагат забраните за пушене на публични места. Ние няма да можем да избягаме от това. Правилното би било нещата да се кажат такива, каквито са – забраната за пушене на обществено място рано или късно ще се случи. Правителството се опитва да търси баланса между това, което трябва да се случи, и доверието на обществото. Въпросът е да правиш достатъчно интелигентно промените, за да запазиш инерцията от изборите. Най-големият проблем обаче не е икономиката, а правният ред. Икономиката по едни и други причини ще се стабилизира. Онази вечер слушам, че били монтирали еди-колко си хиляди камери по пътищата и за определен период били констатирани 30 000 нарушения. Много интересно. Още по-интересно е – има ли 30 000 съставени акта? У нас всичко се свежда до едната статистика. Правният ред не се спазва и не говорим за някакви мутри или високо корумпирани чиновници, а за ежедневно неспазване. Що се отнася до тежката престъпност и не винаги възможността на съдебната система да се справи с нея, трябва да се имат предвид две неща. Първо, да се разбере, че задържането под стража не е наказание. Не е правилно да се казва – хванаха го, но съдът го пусна. Нормално е този, срещу когото има дело, да си е вкъщи. Задържането не е наказание. Наказанието е, като го осъдят. И второ – няма да има решително доверие в съдебната система, ако не се направи една друга крачка. При тежки наказателни дела да има съд с жури – гражданите да казват. Журито в съда гледа и поведението на подсъдимия, това рязко ще промени наглостта в залите.

- Все пак как ще завърши скандалът Първанов – Дянков според вас? Само с парламентарно говорене за оставка?

- Въобще не смятам, че ще има искане за оставка. Да припомня, че предния път приключи с обещание на правителството да отвори университет в Перник. Да се надяваме, че този път ще приключи с нещо друго, защото и без това имаме много висши училища.

- В тази връзка вашият наследник министър Сергей Игнатов обеща намаление на вузовете. Възможно ли е това?

- Има много спорове за броя на висшите училища. Моето мнение съвпада с това на министъра, че те са повече от необходимото. Това, което аз направих като министър, е, че не разреших откриването на нито едно ново училище. Опитахме се да накараме вузовете да приберат изнесените си звена и да притиснем тези, които не работят по закон. Ако има воля, правителството би могло да отиде и с една крачка напред. Този въпрос не може да мине без законодателно уреждане. Не е лошо да се създадат условия, при които университетите да имат интерес да се обединяват. В края на моя мандат аз представих такава стратегия, която предвиждаше създаването на университетски изследователски комплекси. В държавните висши училища има едно голямо противоречие. Те приемат автономията като правото на работещите в университета да си избират ръководството. По света – автономията е правото на преподавателя да реши какво да преподава, без собственикът на университета да му се меси. Това у нас не е прието и няма да може да се промени. Не е обществено приемливо.

- И тогава какво се случва?

- Не мисля, че броят на висшите училища ще бъде намален. Единственото, което трябва да се направи, е да не се разкриват нови. Има около 15 искания за такива – във Видин, Враца, Перник, Кюстендил, Казанлък, Добрич, Ловеч и т.н. Повечето от областните градове искат да имат университет, защото искат младите им хора да си стоят при тях. А какво да кажат селата? Дано и сегашното, и следващо правителство да разбират, че образованието не е партийна, а народна работа.

- Какво се случва в НДСВ?

- Готов съм да чуя от вас. Като оставим шегата настрана, на мен ми е болно, както и предполагам на хората, които се събрахме през 2001 г., за да участваме в един проект, който да доведе до нещо добро. И да припомня, че една голяма част от хората, които сега са на власт или в опозиция, тогава симпатизираха на НДСВ.

в. 24 часа, 02.03.10 г., Лиляна Клисурова

- Къде се загубихте, г-н Вълчев?

- Може би изглежда така, тъй като през последните години, по силата на позицията, която заемах, трябваше да бъда непрекъснато в телевизорите на хората. А иначе правя неща, които винаги съм правил. Занимавам се главно с преподаване, изпитвам, гледам да не пиша много двойки…

- Окончателно ли се отказахте от политиката?

- Не считам, че човек трябва да бъде непременно в управлението или в парламента, за да е политически активен. Работим върху сайт bezobrazie.com, в който да се дава публичност на въпроси, които вълнуват много хора, и да се търси тяхното законодателно или друго разрешение. Замислили сме се и дали да не създадем юридически барометър за състоянието на правния ред в България – на законодателството, съдебната система, на правоохранителните органи като цяло. Т.е. да се вижда периодично какво се случва в тази област, но и какво е отношението на хората към случващото се. Това е много важно, защото през последните 20 г. най-голям акцент се постави върху либерализирането на пазара, върху създаването на възможности хората да имат повече изява, инициатива. Но някак забравихме, че всичко това трябва да стане в условията на една ясна, предвидима и справедлива юридическа рамка. Това в България не стана.

- Тези две инициативи ми се струват като основи на гражданско движение, с което в един момент да влезете отново в политиката.

- Да не отиваме толкова далече. У нас има много начини за влизане в политиката, включително и по-прости. За съжаление почтените не са чак толкова много.

- Къде е НДСВ в плановете ви?

- Това не зависи толкова от мен, колкото от самото НДСВ. Никой никога не е оспорвал, че НДСВ е организация, която показа голям експертен капацитет.

- Но сега се загуби…

- Това искам да кажа – че политиката не е занимание за експерти. Експертите изследват един въпрос от позицията на своите познания и дават възможните решения. Ако следваме стилистиката на премиера – това са момчетата с очилцата. А онези, които избират кое разрешение е подходящо, са политиците – които поемат отговорност, явяват се на избори, убеждават хората да им гласуват доверие. Това сякаш не е най-силната страна на НДСВ.

- Какви са шансовете на Христина Христова?

- Те са младо ръководство, нека да видим.

- Разбра се, че основен момент в тактиката на НДСВ ще са местните избори…

- Радвам се да науча, че НДСВ има тактика. По правило всяка партия се готви за следващите избори, каквито и да са те. Мисля, че нещата ще са по-ясни в началото на есента. И тогава вероятно ще има и нови политически играчи, и известно пренареждане на политическата сцена.

- Какви нови играчи?

- Все ми се струва, че ще се организират една-две групи интелектуалци, спортисти и т.н., които ще припознаят в държавния глава своя бъдещ лидер.

- Т.е. ще бъде създадена бъдещата президентска партия или движение?

- Ако това въобще се случи, вероятно то ще стане през есента.

- Имате ли конкретни сигнали, информация?

- Не е нужно човек да има конкретна информация. Просто таймингът е такъв – за да се развие един политически проект, трябват поне година и нещо.

- Ще има ли разместване на политическите играчи?

- Първанов е сериозен политик. Не виждам основание да се отказва.

- Да се върнем на местните избори и НДСВ. Партията ще търси добро представяне и е логично да извади най-силните си фигури като кандидати за кметове. Вие например виждате ли се като кандидат за Варна?

- Към такива въпроси развих резистентност още през 2002-2003 г. Тогава ме спрягаха за какви ли не постове – от регионален министър до шеф на разузнаването. Ще кажа само, че адресната ми регистрация е в София и засега не виждам сериозни основания да я сменям. И предвиждайки следващия ви въпрос, ще кажа, че харесвам Йорданка Фандъкова като кмет.

- Продължавам да търся бъдещото ви място в политиката. Ще се кандидатирате ли за президент?

- Не споделям тезата, че човек, за да живее смислено, непрестанно трябва да бъде във фокуса на общественото внимание. Имам самочувствието, че съм свършил някаква работа през последните години. И в момента се чувствам добре.

- Каква е оценката ви за 6-те месеца работа на правителството?

- Хубаво е, че се демонстрира желание за реформи в няколко важни сектора. Най-важни ми се виждат промените в здравеопазването. За това трябва сериозно да стоиш на земята и да виждаш нещата. Друг въпрос е дали ще успеят да я доведат докрай. Защото според мен тя не е много добре подготвена и не достатъчно ясно обяснена.
Това, което сега става в здравеопазването, е в някаква степен съизмеримо на това, което ние направихме в образованието. Всеки нормален човек знае, че не е хубаво да закриваш училища, обаче в България за 15 г. броят на децата е намалял с 1/3. И обществото трябва да избира дали да има една по-малка, но модерна и качествена система, или една голяма, архаична и лошо функционираща. Но тогава основната ни теза бе не толкова че ще се спестят пари на бюджета, това не бива да е теза и сега. Правилното е да се стремим всеки българин да има достъп до по-добро и по-качествено здравеопазване. Как да стане – това вече е въпрос на механизми. Аз лично не бих си пратил детето за операция в болница, където има по 5 операции годишно. Никой не иска да лети на самолет, в който пилотът има десет часа полети за година. Въпросът е има ли с какво друго да лети. Подготовката също е много важна – за да повярват хората, че децата им ще пътуват удобно и безопасно до едно по-хубаво училище, трябва да им покажеш автобусите. А не да обещаеш, че тук след 2 г. ще има линейка.
Същото е и с делегираните бюджети – ако е подготвена добре, това е правилна стъпка. Независимо от кризата някой да е чул за финансови проблеми в училищното образование? Надявам се така да стане и в здравеопазването, крайно време е.

- Сега министър Игнатов е подхванал научните степени и звания, одобрявате ли реформата му? Подхвана и БАН – лансира идеята институтите му да са част от университетите.

- Това е стар проблем. Не ми се иска отново да казвам познати неща, но се изкушавам да припомня, че у нас половината от днешните професори са над пенсионна възраст, а броят на новорегистрираните патенти е обидно нисък. Дали нещо трябва да се направи, нека всеки сам си отговори. И университетите, и БАН имат дълга традиция на автономия и не мисля, че ще бъде обществено приемливо тя да им бъде отнета. Така че по-скоро трябва да се търсят механизми и предпоставки самите институти и университети да се насърчават към сътрудничество, а защо не и към обединяване. Отстрани лесно се дава акъл, но е много трудно да ги направиш нещата в действителност. Така че искрено желая успех на всички, които са се захванали с тежките реформи.

- Имате предвид не само министър Игнатов?

- Приятно ми е да виждам, че в регионалното развитие стават добри неща. В края на миналия мандат част от колегите министри ми бяха обидени, защото бях казал в интервю – “поне една магистрала да бяхме построили”
Хората за 8 г. опасват страната с магистрали, а ние едни търгове не можем да направим… Росен Плевнелиев е много грамотен човек, показва и воля, така че дай боже тази година да се отпушат нещата. Държава без модерна инфраструктура за какви инвестиции може да претендира?
Трябва да признаем, че това правителство хвана лош икономически тренд. За разлика от предходните три, където икономиката вървеше почти без колебания нагоре. Но пък мисля, че общата финансова политика е правилна. Зная, че има различни упреци към министър Дянков, но считам, че той се справя много добре. И активизирането на служителите на фиска, и усилията за запазване на финансовата стабилност в страната и особено финансовият натиск върху определени нереформирани сектори е по-скоро правилен.

- Толкова министри похвалихте, че започвам да се съмнявам дали не сте таен съветник на премиера.

- Защо? Почти във всяко правителство има хора, които трябва да бъдат похвалени. Разбира се, има и хора, за които, поради възпитание, не бива да се каже нищо.

- Едноличното управление на Борисов и вземането на решения само в правителството не обезличават ли парламента?

- Мисля, че това е по-скоро голям шанс за правителството. В едно общество, което се нуждае от реформи, а масово не ги е осъзнало като необходимост, парламентът обикновено е сила, която забавя реформите, а не ги бута напред. Ще дам пример с моята дейност като министър – каквито и реформаторски стъпки да съм предприемал – въвеждане на матурите, самостоятелните бюджети на училищата, униформите, кръжоците или ученето на български език в чужбина, те винаги са били частично прекроявани в парламента. Защото депутатите съобразяват поведението си с много фактори. Така че, макар и да изглежда парадоксално, но когато парламентът не е много активен, това го прави прореформаторски.

13.06.2009 г.

Водещ: Вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев, като представител и на НДСВ, в студиото на „Седмицата”. Здравейте, г-н Вълчев

Д.В.: Здравейте, благодаря за поканата.

Водещ: България официално в рецесия, каква е отговорността на правителството за това? Харчите ли като за последно, както твърди опозицията?

Д.В. Аз мисля, че всеки среднограмотен човек разбира, че светът е в рецесия и в България трябва да признаем, че икономическите недобри новини дойдоха сравнително по-късно, но няма как една малка отворена икономика да не бъде засегната. Целият въпрос е какви мерки ще се вземат тъй, щото минимални да бъдат пораженията за българската икономика и разбира се , върху равнището на живота на хората.

Водещ: Обсъждахме и с г-н Цветанов, председателят на ГЕРБ, кои са нещата, около които трябва да има съгласие в България? Можете, разбира се, да хвърлите мост и към вашата сфера, ако решите. Независимо от всички политически спорове

Д.В.: Не, аз се учудвам, че представителите на ГЕРБ, напоследък изхождат от това, че понеже са единствена алтернатива на всичко,  някак си нямат на какво да хвърлят мостове. И ще бъда приятно изненадан, ако те считат, че наистина има неща, около които хората трябва да се обединят

Водещ: Цветанов каза образованието е такава сфера

Д.В.: Ами, браво, радвам се,  че това е така наистина. Аз също считам, че образованието е такава сфера. Бих казал, че има три такава сфери.

Водещ: Кои са те?

Д.В.: Според мен, това са, категорично образованието, всички сме родители, всички сме били деца и мисля, не няма разумен човек, който да не се съгласи, че каквото и да става икономически с тая страна, който и да я управлява, за децата пари и усилия трябва да се дават. Мисля, че това е ясно. Втората такава сфера, според мене, е правовият ред и секторът на сигурността. Има много, как да кажа…няма богата държава, която да не е добре подредена, така ще кажа. Значи, ние можем да си правим много илюзии, че икономиката движи всичко, ние така сме си малко и по Марксиски възпитани, нашето поколение и то до голяма степен, между другото, икономиката стои, в основата, разбира се, на благосъстоянието на една нация, но редът, според мене, е основание пък икономиката да се развива. Така, че правосъдието, сектор за сигурност, това са неща, без които една модерна държава не може. Това е второто нещо.

Водещ: И третото?

Д.В.: И третото, това са инфраструктурните проекти. Да Ви кажа, каквото и да си говорим, аз съм си позволявал да го казвам и преди, не е редно да критикуваш екипа, в който си бил или си в момента, в случая Правителството, но считам че ние не можахме да намерим сили, защото поне една магистрала да постоим. Това не е нормална работа, извинявайте, Бургас е на 350-400 км, изпотрепват се хората, докато стигнат до там. Това няма оправдание за това нещо, според мен. Който и да дойде на власт, това трябва да бъдат, според мене, трите много силни приоритета.

Водещ: Вие, бихте ли останал министър на образованието в нов кабинет, за да довършите реформите си, ако той е в друга конфигурация?

Д.В.: Ами, аз мисля, че това са въпроси, които човек и една политическа сила решава, когато има конкретна политическа ситуация. Така абстрактно, дали някой би направил нещо, не знам Вие бихте ли плавали с презокеански кораб, за да откриете нов остров, нали, какво значи това?

Водещ: Бих плавал, да, ако така задавате въпроса.

Д.В.: А какво правите тука, тогава?

Водещ: Защо не беше приет закона за училищното образование и вместо него, в последния ден, Парламентът се занимаваше със семейния кодекс, впрочем  известен упрек имаше и към Вас, той идваше от средите на ДПС основно, че Вие сте бавил до последно внасянето на този, иначе, толкова важен закон и стана така, че той не може да бъде приет.

Д.В.: Ех, хайде холан сега,  тука въпросът… Да. Действително Министерството на образованието и науката можеше по-рано да внесе законопроекта, това е факт. Но пък никой няма да отрече, че през тия 4 години, откакто нашият екип управлява Министерството на образованието и науката, ние никога не сме си позволявали да внесем, било в Министерския съвет, още по-малко в Народното събрание, акт, проект на закон, особено, който да не е в много голяма степен съгласуван, обсъден и в образователните среди, и с родители, и със социални партньори и със кого ли не. Т. е., при положение, че ние ще регулираме по нов начин, поне в много от частите, разбира се, има и приемственост, но тази толкова сложна материя, която влиза във всеки дом  по някакъв начин, според мен, действително трябваше да бъдат направени такива усилия и ние година и половина съгласувахме. То не беше със сдружение на общините, със социални партньори, с учителски организации, с родителски, с директори и т. н. Това ни отне доста време, но законопроектът, пък се получи според мен добър. И… имаше достатъчно време. Аз ще Ви дам един пример. Законопроектът влезе в Министерски съвет през март, помните, че там имаше едни неблагополучия една – две седмици това било, онова било. Най-накрая излезе от Министерския съвет и сега както виждате сме през юни. Вчера, беше последният ден на Народното събрание. Че какво пречеше за два месеца и половина…за два месеца и половина не може да бъде приет?

Водещ: Добре, защо решиха да се занимават, включително и вашите хора, нали имате много депутати НДСВ, защо решиха да се занимават със семейния кодекс, а не със закона за училищното образование?

Д.В.: Семейният кодекс е, също, не по-малко важен нормативен акт. Нашият семеен кодекс е сравнително стар, по един малко по-архаичен начин регулира доста важни, също, отношения, така че аз не бих го подценявал.

Водещ: Той не изрегулира това, което най-много,  от НДСВ, специално,  отстоявахте да изрегулира,а именно фактическото съжителство.

Д.В.: Фактическото съжителство, тук има едно много голямо неразбиране, тук въпросът за фактическото съжителство не е то да замени брака. А какво става с имуществените и другите последици, когато хората дълго време са живели заедно без брак. И, всъщност, голямото неразбиране  и, да Ви кажа, и нежелание и неграмотност от страна на някои среди, всъщност, създадоха една невярна представа у хората…

Водещ: Че ще има многоженство

Д.В.:  …за какво става въпрос. Ето това е целият въпрос. Значи, ние, за съжаление, в масовите консуматорски общества, България, разбира се, като едно съвременно общество, също вече е такова. Много е важно да се вслушаме в хората, които наистина добронамерено и компетентно обясняват нещо. Иначе, по някакъв така идеологичен начин, всяко едно нещо може да бъде опорочено. Според мен, тук се допусна грешка, но тъй или иначе, колкото обществото е зряло за една стъпка, толкова. Същото е и със закона за училищното образование.

Водещ: Какво, всъщност, ще остане неуредено, заради това,че няма да има закон, а  ще се регламентира с наредба в областта на училищното образование, аз поне обобщавам основнот6о образование си остава след 8 –ми, а не след 7-ми, няма да е задължителен чуждият език и компютъра…

Д.В.: Ако искате да Ви ги изброя направо

Водещ: Да, я ги избройте Вие

Д.В.: Но преди това само да кажа. Мнозина считаха, че ние, както обикновено става, ще заемем някаква героична рицарска поза и ще кажем: „Ето, сега, нали, ние ги хващаме, а те ги пускат”, нали както казваше един колега в миналото, т.е. ето, ние пишем едни хубави закони, пък лошият Парламент не ги приема. Аз, поне, не считам, че човек така трябва да се държи, когато е на отговорно място. Той трябва да прави следното: каквото зависи от него все пак да бъде направено. Затова ние си имахме вариант „Б”, имахме си едно на ум, че това може да не стане, в крайна сметка в Народното събрание има си друг дневен ред, понякога, ясно е че идват избори, други приоритети, никой не искам да обвинявам. И затова имахме готовност, правилникът за приложение на сега действащият закон за народната просвета, онези неща, които биха могли да бъдат и, по които има, много голяма степен, несъгласие, да бъдат, съответно, въведени с, макар и подзаконов, нормативен акт. Кои са нещата, сега, които не могат да бъдат въведени с подзаконов нормативен акт. Както правилно отбелязвате, първото е новата образователна структура. Завършването на основното образование до 7-ми клас, а не до 8-ми, както е сега. И осмият клас да бъде по подобие  на сегашните езикови гимназии да бъде изцяло, изцяло е малко силно казано, сега да не казвам по колко часа, какво ще бъде, но с много голяма тежест на чуждия език …разбира се и компютъра, в някои случаи и професионалното образование. Това е, което за съжаление, ще трябва да изчака, вероятно, още една година.

Водещ: Десети клас няма да стане задължителен.

Д.В.: Второто нещо…То десети клас…още веднъж да кажа за какво става въпрос. Както много често, тук има и други случаи, които могат да се цитират, ние формално, като че ли сме направили нещата, но те не се случват в живота и ние се тюхкаме, че законът не произвежда действия. Ами, не произвежда действия, защото глупаво сме го измислили. Ето сега, Конституцията задължава децата до 16 годишна възраст да ходят на училище. Това е Конституцията. Добра, лоша, това е. Същевременно, на 16 години, ако едно дете, да кажем, аз по някаква причина не желая повече да уча след 16-тата си година, всъщност системата няма изход. Ти не излизаш с никакъв документ на 16 години. Ти излизаш с един документ, който придобиваш още на 14 години, след 8-ми клас. Всъщност, две години ти напразно си учил, някак си излиза. Ето тези неща, които, мисля, че всеки разумен човек ги разбира, толкова години не се намира воля да се променят. Но да кажа и другите неща. За съжаление няма да можем да направим крачка в промяната на модела на управление на училищата. Много се говори, например, за директорската мандатност. Всички длъжности в тази страна са мандатни. Ето, моят мандат изтича, утре на друг ще изтече мандата. Това е нормално. Това е Демокрацията. Разбира се, ние сме предвидили, че един директор може и много мандати да има, но хубаво е през няколко години някой да му оспорва първенството. Това, според мен, е правилно и демократично. Той, като е толкова добър, нека да си продължава да си бъде, стига да успява да спечели всеки път. Въпросът е, директорската правоспособност, сега, те имат много големи правомощия и слава Богу, мнозинството се справя по един забележителен начин и т.н. Третото нещо, бяхме предвидили с една от заключителните разпоредби да се промени една разпоредба в Кодекса на труда и да има възможност, родителят да има до 8 часа, не е Бог знае какво, но до 8 часа годишно право на отпуск, работодателят да не може да му го откаже, за да се явява в училище на своите деца. Това, според мен, е много важно нещо, защото аз пак ще кажа, съжалявам, че се повтарям, онзи ден го споменах, но родителството не е хоби. Родителството е отговорност и вид задължение. Следователно, ако има някакъв проблем с твоето дете в училище, не е въпрос на, дали на теб ти се ходи в училище. Ти си длъжен да отидеш, длъжен си да отидеш.

Водещ: Обаче, за целта, трябва да се промени Кодекса на труда, което Вие мислихте да направите сигурно с преходни, заключителни разпоредби за закона за училищното…

Д.В.: Точно така, само че това не може да стане. И последното нещо, може би, което ми се струва важно – ние имахме желанието да започнем да разпростираме принципа „парите следват ученика” и върху частните училища и детските градини. Много важен въпрос. Да обясня за какво става въпрос. Тук не става въпрос държавата изцяло да финансира частното образование, но тук става въпрос за нещо по-просто. В София, например, добре е известно, че няма достатъчен брой детски градини. По една или друга причина, в миналото да не ровим. Но няма. Така е. Защо да не дадем възможност на инициативата на хората, те да създадат, там където има такива възможности, а държавата да удари едно рамо в този процес. Защо чакаме да го направи общината?

Водещ: Т.е. да даде същите пари, които би дала на едно дете в държавна и в общинска детска градина.

Д.В.: Не бих казал същите, в зависимост от таксата…Ние бяхме предвидили, в зависимост от таксата, стига таксата да е такава, каквато е в общинските и с една малко по-сложна формула да се казва какво точно се прави. Иначе, кога общината ще направи детска градина, с кои пари ще ги направи тези детски градини. Защо не дадем възможност на хората да развият тая инициатива.

Водещ: Не казахте нищо за религиозните символи. Сигурно сте доволен, че се отървахте от вземането на това решение?

Д.В.: Не, не е въпросът в това. Това също, според мен, е въпрос на законодателна уредба, защото то навлиза доста дълбоко в други сфери на обществената…

Водещ: Т. е. Това също остава неуредено от наредбата.

Д.В.: Така е, но пък, мисля че доста, с голямо…с голяма подкрепа бяха приети онези разпоредби, които се отнасят до начина на поведението и включително и облеклото на учениците. Това е нещо изключително важно. Мисля, че за всички вече е ясно, че училището…

Водещ: А за облеклото, то се реши…По наредбата, ако вярно съм разбрал, училището ще решава как да ходи облечен ученика.

Д.В.: Всъщност, ние в закона така бяхме предвидили, една разпоредба, която…

Водещ: С правилник на училището ще се определя дали ще има униформа или не.

Д.В.: Така е, разбира се, но искам да кажа, че има една обща разпоредба, която задължава децата, а между другото и учителите, да ходят с облекло и във вид, който съответства на положението им на ученик, респективно на учител. Това е принципното виждане, защото в крайна сметка, мисля, че всички вече разбраха, че училището  не е някакъв двор, в който някакви хора се събират да правят неща, които са им просто интересни. Това е институция. А в институциите хората ходят по определен начин, спазват определени правила на държание, ако щете дори и на обличане. Никой не ходи в Съда по джапанки, или поне не би трябвало да ходиш в Съда по джапанки. Това е място, където се дава справедливост.

Водещ: За първи път ли се регламентира тези отсъствия, които добиха популярност в пресата. До 3 дни с подпис от родител, до 7 – от директор.

Д.В.: Не, те имат и сега известна уредба, ние просто сега малко опростихме нещата. Аз ще се опитам да го обясня пак човешко.

Водещ: Това на срок ли е или на цяла година?

Д.В.: На година. Но ще се опитам да го обясня човешко.

Водещ: То не са много 3 дена, да Ви кажа, родителят….

Д.В.: Г-н Вълчев, въпросът, ето един много типичен пример как ние не умеем да уреждаме собственото си общежитие, светът, в който живеем. В момента, вие знаете, ако се наложи,  на всеки родител се налага…

Водещ: На някъде да пътува…с детето си…

Д.В.:Разбира се, да не дава Господ, близък човек може да е болен, да почине,  всичко се случва в едно семейство. В крайна сметка, защо трябва родителят да прави, с извинение маймунджолъци, да търси от познати…

Водещ: От лекари…

Д.В.: Лекари, бележки, работи и т.н., вместо както в нормалните държави да отиде при директора и да каже: „Г-н Директор, имаме такъв проблем. Моля Ви… и директорът вече ще прецени. Ако детето си е добре с материала…

Водещ: И трите дни ли ще се преценяват?

Д.В.:  Трите дни не се преценяват.

Водещ: Те не се ….

Д.В.: Да

Водещ: Т. е. за трите дни отиваш и казваш трябва ми да ходя с детето.

Д.В.:  Така, да прескоча на една друга тема. Същото е с неучебните дни. Сега, аз мисля, че и в това студио съм имал повод да кажа. Ако, да не дава Господ, в община еди коя си, има проливни валежи, нещо има порои и т.н.  и не може да има обективно учебен ден, кметът трябва да пише на началника на регионалния инспекторат, той да пише на мене и една седмица след като денят, въобще, е отминал и те децата и тъй тъй не са учили, защото няма да стигнат до училището, аз трябва да издам тържествена заповед, че им разрешавам неучебен ден. Сега, кому е това нещо нужно?  В крайна сметка, много по-просто е на  всеки един от кметовете на общини да се даде правото до 3 дни в годината, той самият да преценява. Ами, извинявайте, но хората го избират този кмет.

Водещ: Може да реши и празник да обяви, може бедствия..

Д.В.: Ами, разбира се празникът на Общината, може най-различни неща, може да има частичен избор в Общината. Защо аз ще им разрешавам? Рабирате ли, ние правим…

Водещ: Това го решавате с наредбата?

Д.В.:  Разбира се, даваме право на кметовете да …до 3 дни в годината да преценяват…

Водещ: А директорът може 7 дни да пусне ученика…допълнително

Д.В.: Това е другото. Но искам да кажа, че ние трябва да приближаваме разпоредбите до реалния живот, за да може животът, наистина, да, как да кажа, да спазва правилата.

Водещ: Сега

Д.В.: Иначе създаваме едни абсурдни правила.

Водещ: Понеже времето напредва

Д.В.: Прощавайте

Водещ: Да задам малко политически въпроси. Всъщност, целият този разговор е аз говоря с глас от отвъдното, нали? Ако ползваме тая ваша…, аз я намирам за първи път в „Труд”  25 май, което е добра…

Д.В.: Така е, всъщност

Водещ: Добра прогностика от ваша страна, НДСВ мъртво, ще чуете шепот от отвъдното, казва Даниел Вълчев

Д.В.: Ами всъщност, предния ден или по-предния ден, г-н Цветанов, лидер на ГЕРБ, го бяха питали…А какво ще кажете за НДСВ и той каза: „ Абе, НДСВ е мъртвец, сега какво ме занимавате с тях”. И аз тогава си позволих да кажа, че всъщност, както знаете, има един популярен сериал, ще чуят шепот от отвъдното. И както виждате, от няколко дена, те сериозно се занимават с НДСВ, признавайки възкръсването и казвайки: „ Ама те са такива, онакива.”

Водещ: Да, обаче той пак каза…

Д.В.: Иначе, бяха ни пропуснали предния път

Водещ: Пак каза сега в студиото г-н Цветанов, че сте получили гласове от ДПС.

Д.В.: Ама той не може, вижте сега, то това е малко комичното. ГЕРБ, в момента, при цялото ми уважение, тъй като наистина имам много приятели там, но те се държат по начина, по който се държаха едно време Сините в самото, самата зора на Демокрацията. Кой не скача е Червен, имаше едни…Хората, нали скачат, за да докажат че не са комунисти. Това е изключителна глупост, да Ви кажа, сега… Трябва да бъде ясно, че в това общество хората имат различни виждания. Един може да харесва този, да харесва онзи. Това, че не харесваш в момента състоянието на нещата, не значи, че единствената ти възможност, в момента, е да харесваш ГЕРБ. Нямам нищо против, който харесва, нека да харесва. Моите уважения, но защо да е единствената възможност. Всъщност, истината е, че НДСВ има един тип хора, които подкрепят и които са хора умерени, хора, разбиращи, че такива чисти управления, каквито някои си ги представят, ето ще дойдат „Левите” с огромно мнозинство или „Десните” с огромно мнозинство или еди кои си -  Националистите, или Бог знае кои с огромно мнозинство и си правят каквото си искат. Това няма да го има в България вече. И хубаво е, че хората имат алтернативни виждания. Сега те не могат да преглътнат, че част от хората, които те считаха, че категорично ще ги подкрепят, изведнъж решиха да подкрепят НДСВ и търсят някакви, отново, митични обяснения. Нали, ДПС било подкрепило. Извинявайте в 23-ти и 24-ти район в София, кои са гласовете на ДПС, които са дошли при нас? Кои точно са били? То няма и ромска махала.

Водещ: Рейсове, казва, рейсове

Д.В.: Рейсове в София?

Водещ: Да, в София.

Д.В.: Ами те първо да си видят собствения резултат в София след 4 години управление, пък тогава да говорят.

Водещ: Ще участва ли….

Д.В.: Мисля, че това е нещото, което трябваше да си помислят

Водещ: Ще участва ли…Участва ли възкръсналото  НДСВ в следващото управление? С „Левите” или с „Десните”?

Д.В.: Ама това е въпрос на политическа ситуация. В крайна сметка…

Водещ: Вие с кого се виждате? С „Левите” или с „Десните”?

Д.В.: Всяка политическа партия, г-н Вълчев, както и двамата много добре знаем, иска да участва в управлението. Никой не отива на избори, с цел да бъде в опозиция. Освен, има един лидер, който е вечно обиден на българския народ и както гледам, винаги ще е в опозиция, но това е друга тема. Всеки отива, за да може, част от своите възгледи да ги претвори. Сега, хората казват кой къде отива. И хората правят възможно едно или друго. Извинявайте, ама какво стана в Германия -много критикуваха НДСВ, че е в съюз с БСП, в коалиция и т.н. Ми така е – вие мислите, че не беше ясно още през 2005  година, че ние ще понесем много тежки загуби от това. Да, беше ясно. Какви възможности имаше пред страната – избори до дупка? Ами сега какво ще стане лятото? Ако има, както горе-долу се очертава, доста добре изразени два полюса – какво ще стане? Ако големите партии не се обединят в този момент на страната, когато и кризата започне сериозно да се чува? Какво ще стане в България? Защо ще го направят това? За да могат все пак да спечелят един ден вече при рухналата икономика да имат голямото удоволствие да управляват? Какво ще управляват? Какво ще стане с хората дотогава? Извинявайте, но това е клубът на хората, които подкрепят НДСВ, които си дават сметка, че животът е малко по-дълъг от …

Водещ: А  мислите ли – някои казват, че в този клуб, по-голямата част от участниците в него са симпатизанти на Меглена Кунева?  Това личи и по високия преференциален вот за нея.  Ще преведете ли успеха на Кунева в успех на НДСВ?

Д.В: Ама в това няма нищо лошо. Това е съвсем естествено. Извинявайте, но какво е една политическа партия? Извинявайте, дайте един пример. Какво е ДСБ? Това са неговите лидери –  това са хората, лицата, това са Иван Костов и неговите колеги. Какво е ГЕРБ? Това са Борисов, Цветанов и т.н. Това са лицата. Какво е НДСВ? НДСВ – това е Кунева, Паси, ако разрешите – аз. Това е НДСВ. Иначе малцина от хората  четат подробно програмата – дали щяло  9,8 или 7, 9 еди-какво си да бъде направено. Но ти на тези хора доверяваш ли се? Ето сега – вие се явявате и аз казвам Вълчев, примерно, сигурен съм, че по 8 от 10 теми ние ще имаме близки възгледи – затова аз го подкрепям.  Вълчев сте вие, а не аз, в случая. Затова  го подкрепям. Аз не мога да знам всички неща, по всички въпроси. Но доверявам се на този човек  или не се доверявам на този човек. И в крайна сметка една политическа партия, това са лицата, на които се доверяваш или не се доверяваш. А Миглена Кунева, това е НДСВ, това е този тип хора

Водещ: Добре, трябва да свършваме. Забравих да Ви питам, не разбрах какъв е този спор между правописните речници, те не се ли пише една дума по един начин, та БАН и Софийския университет…

Д.В.: Абе, господин Вълчев и аз се изморих. Ние решихме да направим едно добро дело, защото двама от най-големите…

Водещ: А сте взели 15 хил. от правописния речник на Софийския университет? А БАН имали по-хубав правописен речник

Д.В.: Той първо не е издаден. В момента, в който бъде издаден, аз съм се ангажирал, разбира се, че ние ще закупим за всички училища и от този речник. Нека, нека в училищата да има речници. Сега заради 15 думи, които еди как си се пишели по друг начин, ми се струва неправилно един голям труд на двама от най-големите български специалисти…

Водещ: Професор Пашов

Д.В.: Да

Водещ: Е в Софийския Университет

Д.В.: Така и да омаловажим този голям труд. Това не е добре. Когато излизат книги,  според мен, това винаги трябва да се приветства, а не такива някакви…. На мен това лично не ми прави добро впечатление. Вие къде сте регистриран, между другото? Къде гласувахте?

Водещ: Не съм гласувал

Д.В.: Но аз водех 24ти район и съм мажоритарен кандидат, така че…

Водещ: 24-ти, това е тука….Дарик радио 24-ти ли сме? 24-ти сме. Центърът на София, да

Д.В.: Дарик радио е 24-ти район

Водещ: Т.е. агитирате ме.

Д.В.: Вие живеете в радиото ли?

Водещ: От утре…Да, не, аз живея до радиото

Д.В.: В този смисъл, започвам да Ви агитирам, ей сега като излезем от ефир.

Водещ: Даниел Вълчев, НДСВ, вицепремиер и министър на образованието и науката в „Седмицата” на Дарик радио.

сп. Тема, 07.02. 2009 г., Ясен Люцканов

Г-н Вълчев, справедливи ли са исканията на студентите, които протестираха пред парламента?

За да можем да преценим дали са справедливи, не е лошо да направим една рекапитулация какви точно са тези искания. В началото те бяха четири-пет основни, свързани главно с бита и сигурността в Студентския град, и на този етап ми се виждаха съвсем основателни. След това исканията станаха 39 и накрая разбрах, че са около 100. Така че аз към момента въобще не знам кои са исканията. Да не говорим, че в това, което започна като студентски протест, се включиха всякакви хора с всякакви искания. По мое мнение тук вече не става въпрос за някакви конкретни очаквания с желание да се решат конкретни въпроси, а за форма да се изрази едно общо неудовлетворение от ситуацията в България. Не оспорвам правото и по този начин да се изразява позиция, но в тези случаи едва ли може да се очаква някакъв резултат.

Кои от исканията са разумни и изпълними?

Според мен една част – тези, които са свързани със студентските общежития, с реда в тях, с реда в Студентския град. С прекратяването на тази безогледна рестутиция, която като замисъл беше справедлива, но се извърши, с извинение – по един байганьовски начин. За това, че в Студентския град – за съжаление, както и в повечето софийски квартали, нито има нормално осветление, нито има паркинг места, нито е решен въпросът с боклука и с кучетата. Не можем да очакваме един млад човек да се концентрира върху ученето, върху перспективите пред себе си, при условие че основни въпроси на неговия бит и сигурност не са решени. Аз нямам някакви колебания, че тези очаквания са разумни и легитимни.

Възможно ли е Студентският град да се превърне отново в място за обучение и отдих?

Зависи какво разбираме под това. Ако идеята е да се национализира всичко, което е частна собственост, това не е просто невъзможно, то е и неправилно. Доколкото аз съм информиран, в Студентския град живеят колкото студенти, толкова – а вероятно и повече, нестуденти. Всички тези хора имат свои жилища, придобили са ги по законен начин. Съхраняването на Студентския град е трябвало да стане преди много години. Ако идеята е била да се запази като студентски кампус, трябвало е по съвсем друг начин да се процедира. Сега това не е възможно, но е възможно друго – там, където собствеността все още е държавна, да престанат тези смени на предназначението, да престане изповядването на възгледа, че правата са неограничени. Правото на собственост също може да бъде ограничавано, когато има важен обществен и държавен интерес. Иначе никоя държава в света не би могла да построи нито една магистрала например. Така че тук трябва да се търси един разумен и справедлив баланс. Що се отнася до някои по-екзотични идеи – да има контролно-пропускателни пунктове на входовете на Студентския град, мисля, че всеки средноинтелигентен човек разбира, че това са съвсем несериозни увлечения. Още повече че само няколко дни след трагичния случай, който предизвика началото на протестите, имаше втори такъв случай в центъра на Варна. Там какво да направим – целия град ли да оградим с контролно-пропускателни пунктове. Това са несръчни популистки приказки.

От 1 юни 2009 г. въвеждате холограмни стикери за всички дипломи за висше образование като мярка за борба с фалшивите дипломи. Не се ли превърнаха обаче много университети във фабрики за дипломи?

Колко струва една диплома е въпрос, на който могат да се търсят отговори в различни посоки. Първият базов въпрос е дали дипломата въобще е юридически валидна. Това, което ние можем да направим, е да се опитаме да решим именно този въпрос. Започнахме мерки в тази посока още в началото на мандата. Оповестихме на сайта на министерството кои са висшите училища, които законно функционират, и онези, които функционират незаконно и не са по същество никакви висши училища. На второ място въведохме електронен регистър на студентите и докторантите. В момента от моя компютър аз, а и всички, които имат оторизиран достъп, могат да видят колко студенти има – да речем – в Химическия факултет на Софийския университет – по курсове, по ЕГН-та и т.н. Според мен това доста прочисти системата от фантомни студенти. Онова, което би завършило тази първа част на системата, са именно холограмните стикери. Наредбата предвижда всяко висше училище, преди да издаде дипломите, да изпрати списък в МОН. Ние да проверим дали студентите ги има в нашия регистър, кога са въведени в този регистър, да не би да са престояли като студенти само няколко месеца. Оттам нататък на всяка диплома, срещу всяко име стои съответният номер на холограмния стикер. И занапред е много лесно вече да се проследи една диплома дали е истинска или не. Втората страна на въпроса е доколко е качествено образованието и доколко зад една диплома за висше образование стоят знание, труд, умения и т.н. Трябва да сме наясно, че никъде в света няма еднакво важещи дипломи. И в САЩ има университети като MIT, Харвард и Калифорнийския университет, чиито дипломи се ценят особено много. Има и доста по-скромни висши училища, в които не е толкова престижно човек да завърши. Това го има в Европа, има го и в България. Така че днес работодателят се интересува все повече не само дали имаш съответната степен на образование, а и къде си я придобил. Това е въпрос на конкуренция. Иначе аз нямам нагласа да започнем да закриваме административно висши училища – освен в случаите, които Националната агенция за оценяване и акредитация им даде отрицателна оценка. Ние сме вече в процедура по закриване на едно такова висше училище – колежа „Телематика“ – Стара Загора. Ако има и друг такъв случай, продължаваме по същия начин.

С въвеждането на делегираните бюджети за училищата и новите права на директорите има ли личен елемент в определянето на учителските заплати?

Вероятно има някакъв личен елемент. Така, както в Министерството на образованието и науката има личен елемент при определянето на заплатите – аз ги определям. И си стоя зад подписа, директорите също. В крайна сметка това са отговорни хора и стоят зад това, което са решили. Имайте предвид, че възможностите на директора да влияе върху индивидуалните заплати не са кой знае какви. Но ние преди година и половина въведохме т.нар. диференцирано заплащане и вече има надбавки за учителите в зависимост от определени критерии. Имаше много приказки за това как директорите няма да се справят с делегираните бюджети, как щели да злоупотребяват, как училища ще фалират. Както видяхме, нищо от това не се случи. Тук-там в системата има проскърцване, но при въвеждането на един съвсем нов модел на финасиране това в някаква степен е естествено. Всички директори минаха първи етап на обучение, в момента е в ход втори. Текат и конкурси за нови директори. Мисля, че обективно се подбират читави, достойни хора, които вярвам, че ще се справят. Но като цяло трябва да свикнем, че както в повечето професии, така и в учителската хората не получават равно възнаграждение и според мен в това няма нищо страшно. Това е в някаква степен въпрос на вътрешна конкуренция. Между другото, по-големи са различията в заплатите не толкова в рамките на едно училище, колкото между различните училища. Но това стимулира педагогическия колектив и директора да вървят към оптимално съотношение между ученици и учители. Ние имахме едно от най-комфортните съотношения в Европа, преди да започне оптимизацията в училищната мрежа. Мисля, че сега нещата са до голяма степен нормализирани, и аз лично не очаквам да има напрежение.

Редно ли е в първи клас да се учи дефиницията на понятието „изнесена гласна“ и въобще нормално ли е „Това го знае всяко хлапе“ да не е много лесна игра?

Учебното съдържание и учебниците са един много стар спор. Когато станах министър, и аз реагирах главно като родител и си казах „Дайте да опростим това и да променим онова“. Всъщност нещата са доста по-сложни, защото МОН само по себе си не определя съдържанието на учебниците. Системата, която действа доста преди аз да стана министър по отношение на учебниците, е горе-долу следната. Обявяваме конкурс за учебник по български език за V клас, явяват се например пет колектива, които написват такъв учебник, като зад всеки стои някакво издателство в 99% от случаите. След това ги изпращаме на учителите по български език и литература, които са няколко хиляди в страната, те попълват едни анкетни карти, в които ги класират. Ние събираме картите, обработваме ги и според това, което са избрали учителите, утвърждаваме първите три. В България няма практика министерството да казва кой учебник е добър и кой не освен по някакви чисто формални показатели. Добра ли е тази система, може да се спори. Тя е приемлива на основание на това, че се дава на тези, които са по дефиниция професионалисти, сами да подберат най-доброто. Много родители не са доволни от тази система, не са доволни, че има различни учебници, че в тях се пише много сложно, което е факт, че твърде отвлечени теми със сложни дефиниции и понятия са изнесени към децата в доста ранна възраст. Но ако ще правим промяна тук, това изисква да има възможност министърът пряко да се намеси в съдържанието на един учебник. Аз, честно казано, не съм сигурен дали това е по-доброто решение, защото сме виждали министри и министри…

Имахте куража да въведете матурите, а как мислите да се преборите с поголовните отсъствия в 12-и клас?

Въпросът не е само в 12-и клас. По принцип в българското училище доста се отсъства и това е съчетано с друг проблем – доста голям брой свободни часове. По отношение на отсъствията ние вече втора година правим всеки месец справки чрез регионалните инспекторати както за отсъстващи учители, така и за ученици и следим тенденциите. По отношение на децата действително колкото повече вървят към приключване на средното образование, толкова повече нарастват отсъствията и в 12-и клас нещата са тревожни. Но огромният брой отсъствия са извинени с документ, издаден от лекар. Тук най-радикалното, което ще се случи през следващите години, е въвеждането на т.нар. нова образователна структура. Просто казано – децата учат, като покриват общообразователния минимум до 10-и клас включително, а в 11-и и 12-и клас, т.нар. втори гимназиален етап, ще бъде изключително за профилирана и професионална подготовка. Единайсетокласниците и дванайсетокласниците ще бъдат в позиция да учат онова, с което искат да се занимават по-късно – било професия, било профил, за да могат да продължат образованието си. Надявам се това значително да повиши интереса. В момента те учат доста повече предмети, на които гледат като на такива, които няма да им бъдат нужни. Разбира се, човек не може да учи само това, което смята, че ще му трябва, но все пак едно по-добро съотношение би било правилна стъпка. Според мен с новата образователна структура този въпрос до голяма степен ще получи своето решение. По отношение на свободните часове проблемът е по-специфичен. В България масово има свободни часове. Това е явление, което в много държави в света въобще не е познато. Няма такова нещо като свободен час – като го няма учителя, влиза колегата му, влиза психологът на училището, ако трябва директорът влиза в час и занимава децата. Има разбирането, че учителят, респективно директорът носят отговорност за децата в учебно време. И това да имат свободен час, да се пуснат ей така да се помоткват из града, е непознато. Затова от тази година въвеждаме една програма, която условно сме нарекли „Без свободен час“. Чрез нея ние ще поемаме разходите на училищата по заместващи учители, ще направим регионални банки с възможни заместващи учители – било пенсионирани, било студенти, които имат желание да поемат часове при нужда. Съответно ще въведем и санкции за директорите, които допускат повече от приемливия брой свободни часове.

Основен момент в предизборната стратегия на НДСВ е демонстративното разграничаване от коалиционните партньори. Вие май не приемате този принцип?

Образованието и науката не са области, в които може да има строго партийна политика. Напротив, каквото и да бъде следващото правителство, се надявам да има приемственост с това, което прави днес нашият екип. Националната програма за развитие на училищното образование, по която ние работим повече от две години и половина, беше приета от парламента почти без гласове „против“, което ми дава основание да вярвам в това. В този смисъл някак си и не може да се прави политика на НДСВ, ДПС, БСП, ДСБ или на ГЕРБ в министерство като това.

А можете ли вече да гледате Милен Велчев в лицето, полезно ли се оказа в крайна сметка разцеплението на НДСВ?

Има моменти, в които си казваме по-тежки думи, отколкото ни се е искало. Но, така или иначе, винаги в противоречията и в споровете се раждат и добри неща. Аз лично съжалявам, че се стигна дотам. Считам, че колегите, които не са вече в НДСВ, имат своя потенциал, част от тях са мои приятели, хора, които ценя. Не мисля и че има особени различия с тях, въпреки че опозиционната риторика при тях в момента преобладава. Същевременно струва ми се, че в България нещата така се развиват, че партии като НДСВ, с добър експертен потенциал, без склонност към крайности, поливалентни, които биха могли еднакво успешно да си партнират с всички части от спектъра, по-скоро имат бъдеще. Струва ми се подходящо в бъдещи коалиции да се търсят именно такива партии. Не искам да кажа голяма дума, но в това управление ние, петимата министри от НДСВ, свършихме нелоша работа. Мисля, че се направиха добри неща, че сме били коректни партньори. Отстоявали сме позиции, когато сме били на различно мнение, но сме показали, че сме предвидим партньор – хора, на които може да се разчита не само когато нещата вървят, но и в трудни моменти.

Вие сте образователният министър с най-дълъг стаж през последните 19 години. В каква роля се виждате в следващия управленски мандат?

Трябва да призная, че малко се поизморих. От самото начало екипът работи с голямо желание, но и образованието, и науката са доста тежки, тромави и консервативни системи. Мисля, че няма разумен човек, който да не разбира, че те се нуждаят от промяна. Същевременно всяка промяна е много трудна. В тези системи са ангажирани интелигентни хора, хора със самочувствие, че имат позиция, хора, които искат да изразят вижданията си. Всяка крачка напред е свързана с много тежки дебати, със съпоставяне на много различни мнения, с много критики. Помните само какво стана с матурите – въпрос, по който уж не би трябвало да има кой знае какъв дебат. Но и там имаше големи драми. Уж всички бяха за матурите, но като се разбра, че наистина ще има матури, изведнъж се оказа друго: ние сме за матурите, ама не точно за тези матури, или сме за тези матури, но не точно тази година, или защо не сме се съобразили с мнението на еди-кой си, опита на не знам си коя страна или разпоредбата на еди-коя си алинея… Така че това е доста изхабяваща работа. А пък в по-общо житейски план, както се казва, ние да си свършим нашето, пък Господ си знае работата.

в. 24 часа, 17.06.2009 г., Лилияна Клисурова

- Г-н Вълчев, в разгара на кандидатгимназиалната кампания ще водите още една – кандидатдепутатска. С 2 дини под една мишница да не се провалите и в двете?

- Дейностите, свързани с образованието, са въпрос на постоянно усилие, а не на кампании. Всички са наясно, че изборите ще дойдат и ще си отидат, ще чуем обещания, реплики, после ще ги забравим, а един ден ще забравим и хората, които са ги произнесли. Но има нещо трайно, което е отвъд всичко това – децата. Знаете, че когато става въпрос за национални изпити, винаги лично се ангажирам с този процес, защото е важен. С моите колеги четем изпитните материали и избираме текстовете. Тази година с нищо не е по-различна.

- Като ви слушам май няма да ви остане време за предизборна кампания, при това в два града?

- Имам малко по-различно мнение за предизборната кампания – нейната цел не е да обясниш на хората кой си и колко струваш. Ако не са го разбрали за годините преди това, няма да успееш да направиш кой знае какво за 20 дни. Това е по-скоро време, в което още веднъж да се обърнеш към хората и да чуеш това, което те имат да ти кажат.

- НДСВ тръгва много уверено за тези избори с победата, която постигнахте на евровота с 2 места. Но всъщност това не беше ли по-скоро победа на Меглена Кунева и до каква степен смятате, че ще се повтори този резултат?

- Наистина НДСВ разшири представителството си в Европарламента, но не смятам, че има основания за кой знае каква радост. В крайна сметка от предните парламентарни избори досега НДСВ загуби електорална тежест и пред нас има още дълъг път, за да си върнем доверието на хората. Но има основание да сме доволни от това, че изградихме една принципно правилна кампания досега. А що се отнася до Меглена Кунева, нека припомня, че тя беше служител в Министерския съвет и при Жан Виденов, и при Иван Костов. Защо те не я забелязаха, защо не оцениха нейния потенциал? Съвременните политически формации, особено от типа на НДСВ, все повече изграждат и кампаниите си, а и цялостния си облик върху личностите, които ги олицетворяват. В крайна сметка малцина са хората, които познават програмите на партиите в детайли. По-скоро всички ние като избиратели се мотивираме от това кои са хората, които олицетворяват тези политически сили. И когато виждаш, че срещу теб е човек, който в 8 от 10 случая има позиция, близка до твоята, и има волята да я отстоява – значи можеш да му се довериш.

- Защо тогава, както сам признахте, НДСВ загуби доверие?

- Ние някак срамежливо говорим за решенията, които вземаме. Срамежливо говорим и за участието ни в коалицията. Не успяхме да намерим сили да кажем как наистина стоят нещата. А през 2005 г. всички бяхме наясно, че влизайки в коалиция с БСП, ние неминуемо ще изгубим подкрепата на част от хората. Допускам, че така са стояли нещата и при БСП, но там традициите и идейният профил са по-различни. Но нека честно си кажем какви други възможности имаше тогава пред страната. Ами днес? Ако резултатите от евроизборите се възпроизведат, в парламента ще има практически паритет. Нима двете най-големи политически сили, както се очертават БСП и ГЕРБ в момента, няма да намерят сили в момент на тежка икономическа криза да направят някакво общо усилие в полза на страната само и само защото лидерите им не се харесват и не могат да се разберат кой повече разбира от боклук?

- Смятате, че ще има правителство на БСП и ГЕРБ?

- В политиката нищо не бива да се изключва. А и една трудна коалиция е по-добра от нестабилността. Не мисля, че заслужава уважение онзи политически лидер, който е готов на всичко, включително страната му да премине през тежки изпитания, само и само да докаже себе си.

- При тези нападки между Станишев и Борисов как ги виждате да управляват заедно?

- Затова и никого не бих съветвал да изрича тежки думи. Една по-голяма премереност на никого няма да е излишна.

- Това напомня за 2005 г., когато БСП и НДСВ се плюха много, а след това станаха партньори.

- Затова казвам, че умереността в публичния живот трябва да се цени. Иначе много приказки, тежки обвинения… А мисля, че всички се поизморихме от политически бабаитлъци.

- Къде е мястото на НДСВ в бъдещ кабинет на БСП и ГЕРБ?

- Не е подходящо отсега да говорим за каквито и да е политически конфигурации. Нека видим резултатите на изборите. Но България се нуждае от правителство и идеята, че ако никой няма изразително мнозинство, трябва да има нови избори и така, докато някой победи, е изключително безотговорна.

- Говори се за експертно правителство…

- Не знам какво значи експертно правителство. Разбира се, че в едно правителство може да има експерти, но се опасявам, че подтекстът е, че това правителство трябва да бъде с размита политическа отговорност. А пред страната има твърде големи предизвикателства, за да си позволим правителство без ясно мнозинство в парламента. От моя опит като министър мога да ви кажа – можеш да правиш смели реформи, докато имаш парламентарна подкрепа. Вие видяхте как в края на мандата изведнъж започнаха да стават важни други неща, мнозинството започна да става много особено – в изборното законодателство БСП, ДПС и РЗС дружно приеха всички промени. И на никого не му беше до закона за училищното образование.

- Много от колегите ви виждат НДСВ и в следващия кабинет. С БСП или с ГЕРБ?

- За НДСВ има няколко основни параметъра: максимално възможна икономическа свобода, повече ред и прозрачност в управлението, силен акцент върху образованието, усилия в публичната инфраструктура. Ако около тези приоритети може да бъде съставено правителство от солидни хора, ние вероятно бихме го подкрепили. Това е въпрос на конкретна политическа ситуация. Но още веднъж ще кажа – България, а пък и светът в момента, не е в положение да се забавлява от дуелиране с картонени идеологически шпаги. В много държави, включително и в Европа, се търсят коалиции между отговорните политически партии с цел хората там да живеят нормално и да преминат кризата по относително безболезнен начин. Всичко друго е частен въпрос – включително ще загубиш ли партийно, или не. Да, от големи коалиции ще загубят вероятно всички и ще имат по-малка подкрепа за следващите избори, но страната ще се чувства добре. Така че и Станишев, и Борисов според мен ще бъдат изправени точно пред този избор – дали да направят нещо добро за страната си, или нещо добро за собствените си партии. Нека да видим какво ще решат.

- При правителство БСП-ГЕРБ вие ще останете ли министър на експертни начала?

- Как като експерт? Аз съм политическо лице, не съм експерт.

- Но името ви се появява като възможност и за такъв кабинет.

- По време на предния парламент ме спрягаха за какво ли не, дори за шеф на разузнаването. Така че съм претръпнал за тези неща. Нека сега първо си свърша работата в министерството, нека първо да минат нормално кандидатгимназиалните изпити, после ще дойдат и изборите. Пък след това ще му мисля – аз съм достатъчно активен човек, без работа няма да остана.

в. 24 часа, 30.04.2009 г., Ярослава Прохазкова и Юри Велев

- Г-н Вълчев, тези дни (във вторник – б.а.) сте и.д. премиер. Кое е най-трудното в управлението на изпълнителната власт?

- Всички заместник министър-председатели поред заместваме премиера. В това няма нищо необичайно. По едно време си бях помислил, че нямам късмет при заместванията, тъй като на два пъти се бяха случили неприятни събития в страната, докато замествах премиера. Слава богу, оказа се, че е било случайно. Иначе в изпълнителната власт най-тежко е темпото и практически липсата на възможност да спреш, макар и за малко, особено в областта на образованието.

- И мюсюлмани, и християни скочиха срещу забраната в училище да се ходи с религиозни символи, какво ще им отговорите?

- Ако не съм прав, нека да не се приема такъв текст в закона. През последните няколко години на няколко пъти сме свидетели на една и съща ситуация. Случва се нещо в училище и много хора казват: къде е държавата да реши проблема. Има логика в такава реакция. Но в момента, в който ние предложим: нека да приемем еди-какви си правила и мерки, много хора, най-често същите, казват: как така ще приемем такива ограничения. Според мен доколко е развито едно общество освен от неговата материална култура, много повече зависи и от това какви са правилата и колко се спазват. Такъв беше случаят и с религиозните символи. Преди година и половина Комисията за защита от дискриминацията разглежда случай за две ученички от смолянска гимназия, които бяха тръгнали със забрадки на училище. Веднага се повдигна въпросът защо министърът разрешава такива неща. След това помните случая с Рибново. Преди време учителка от пазарджишко село ходеше забрадена в час. Отново се постави въпросът защо се разрешава. Предложихме текст, който според мен е разумен – със забрана и за учителите, и за учениците да ходят на училище, носейки религиозни символи, които по натрапчив или агресивен начин показват религиозни предпочитания. Ако четем коректно този текст, ще видим, че той нито цели, нито съдържа абсолютна забрана на религиозните символи, каквито коментари имаше. Ограничението би засегнало само онези символи, които натрапчиво демонстрират религиозните предпочитания. Ако някой измисли по-добър, нямам нищо против да го дискутираме. Въпросът е като общество искаме ли да има ясни правила. Всички, които участват в дебата, мънкат по този въпрос. Едните казват, че може да се носят, но само християнски символи. Аз съм доста смутен от такова нещо.

- Случвало ли ви се е да влезете и да се помолите в църква извън големите празници?

- Това са доста лични неща. Освен това човек според мен се моли не само в храм.

- Бяха изнесени данни на Световната банка, че половината българчета четат, без да разбират.

- Това не значи, че нашите деца са по-слабо грамотни. Класическата система у нас, при която учителят разказва урок, а ученикът на другия ден чете в учебника и другата седмица го изпитват, не се толерира много в модерните образователни системи. През последните години се счита, че има много различни методи на преподаване, които активират енергията у ученика още по време на урока. Да признаем, че нашите деца не са много активни по време на урока. От тях по-скоро се изисква и затова и те разчитат на безволеви форми на наизустяване. Навремето се говореше, че има система, при която лягаш да спиш, пускаш касета и научаваш английски. Това не става. Не може без участие и на учителя, и на ученика.

Според други данни при децата до 4-и клас имаме доста добри резултати. Оттам нататък нещата малко се влошават. Големият въпрос е, че имаме училища с много добри постижения, но и места, където равнището е много ниско. Смисълът на външното оценяване е да сложим една летва за всички. Когато са ти слагали високи изисквания, е лесно да скачаш 1,60. Когато са ти обяснявали, че като скочиш 1 метър, си шампион, и поискат да скочиш 1,60, вече е трудно.

- Като стана дума за матурите и тестовете, които безспорно се приемат за успех, успяха ли да притиснат прословутата мафия на частните уроци?

- Ако родителите и децата търсят допълнителни образователни услуги срещу заплащане, нещо в системата не е наред. Имаше идея едва ли не да направим образователна полиция и да ходим по домовете. Образователни услуги срещу заплащане има в цял свят. Но у нас това е много масово. Въведохме тестове, където е възможно. При теста няма наизустяване. Тестовете, разбира се, имат противници: детето нямало да разсъждава. Аз в университета съм се явявал на “Андрешко”. Имахме теми, горе-долу ги бях понаучил. Не казвам, че съвсем не ми се е удавало писането. Но това не бяха мои мисли, а по-скоро на критици.

Тестовата форма е добра. След 7 клас даваме преразказ на непознат текст. Предложихме да се възприеме разпоредба в Закона за народната просвета, която забранява на всички, които работят в министерството, в регионалните инспекторати да дават образователни услуги срещу заплащане. Същото забранихме и на директорите. Останалите учители не е невъзможно да дават уроци, ако не го правят на деца от собственото си училище.

Поне моето поколение беше научено, че в образованието има 2 препятствия – да влезеш в добра гимназия и в университет. Няма проблем да ги завършиш. В съвременните образователни системи проблемът не е да влезеш, а да завършиш. Какви частни уроци, за да влезеш някъде, където си добре дошъл. Заповядайте! В Софийския университет миналата година имаше 700 свободни места.

- Ще мине ли законът за училищното образование?

- Винаги съм се стремял, като вкарваме акт в Народното събрание, да не се опитваме да го приемем силово, а с голям консенсус. В образованието трябва да има приемственост. Защото утре идва един нов Вълчев, който пак изтърбушва системата, предлага нов закон и т.н. В образованието, като посееш в 1 клас, трябва да минат години, за да видиш какво се е получило. Същото е със закона. Разговорите започнаха преди 2 г. Закона сме го внесли през февруари. При добро желание нищо не пречи да вървим напред.

Имаме резервен вариант. Всички текстове по отношение на дисциплината, наказанията и поощренията в училище, оценките за поведение бихме могли да ги въведем с промяна в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Лошото е, че отново това са разпоредби с недостатъчна тежест. Дълго лъгахме света, че имаме матура.

- Не е ли изненадващо, че основната критика дойде не от политическата опозиция, а от църквата?

- Това са разпоредби, които имат за цел да запазят традицията. Човек трябва да е наистина недобронамерен, за да го изтълкува по друг начин. Религия се учи като свободноизбираем и задължителноизбираем предмет. Поставя се въпросът дали да не го направим задължителен. Възможно ли е да делим децата! Това е ключовият въпрос. Хем е задължителен, хем казваме, ако си от християнско семейство, си в пета стая, израилтяните в трета и т.н. Фундаменталният въпрос е – на различни представи за добро ли ще учим децата.

Всички големи религии проповядват хората да са добри, да се обичат, да се уважават. Нашето предложение беше обучението по религия да не е свързано с въвеждане във вярата, а да има информационен харатер. Да знаеш какво представлява християнството, кога е възникнало, кои са празниците. И това да го учат и мюсюлманите, и евреите. И обратното. Да има няколко урока и за празниците на мюсюлманите. Какво почита съседът ти. Това е нещо полезно в мултикултурното общество. Моите уважения, традицията е нещо много важно, религията е основна част от традицията. Но нека да не месим училището в тези неща.

- Според проектозакона ще има разграничение в учителските длъжности, защо?

- Във всяка професия човек с времето и със заслугите би трябвало да има възможност за израстване. От друга страна, считаме, че трябва да има по-ясни правила за достъпа до учителската професия и задълженията на учителите, както и за тяхната квалификация. Експертите по различните предмети в инспекторатите ще станат методици. Половината им работа ще е в училище, за да не се откъсват и да не се депрофесионализират. Така ще могат да задават стандартите и да учат колегите си на новостите в специалността. Ако не мине законът, това разграничаване на длъжностите ще е сложно. А искаме да го направим и заради това да им “пипнем” заплатите. Колкото по-нагоре се качваш в йерархията, да имаш и повече средства. Иначе званията ще останат само почетни.

- А това, че младшите учители ще се назначават на 2-годишни договори, няма ли да изостри кризата на кадри?

- Защо? Защо искаме някой, като постъпи на работа, работодателят да не може да му каже след първата или втората година: ами не ставаш. По CV си много добър, даже книжка категория “В” имаш. Може да си конфликтен, може децата да те дразнят. Към учителя има и други изисквания, не само да знае английски и да може да го преподава.

- Чуждите вузове вече много ценят нашата матура.

- С времето това ще става все по-ясно. Що се отнася до чуждите висши училища, до миналата година ги заблуждавахме, че в България има матура. В дипломата, в графата за матура, записвахме оценките по предмети, които си изберат децата. Лъжехме и себе си, лъжехме и цял свят. Много интересна работа! Тази година част от децата разбраха, че в някои университети в чужбина искат по три матури, затова дадох разрешение да подадат молби и след като приключи срокът.

- Българските университети ще имат рейтинг. Кое е най-важното за един ВУЗ да е добър?

- Има формални критерии, един от важните в част от класациите е има ли юридически и медицински факултет. Вероятно това е въпрос на традиция, иначе не виждам особена логика. Шанхайският университет има важна класация. Първите въпроси там са доста обезкуражаващи – колко носители на Нобелова награда преподават във вашия университет и колко от възпитаниците ви са носители на Нобелова награда. Една от най-добрите класации според мен е тази, при която сам можеш да моделираш критериите си. Задаваш собствените си критерии, спрямо тях излиза класация. Хубаво ще е, ако можем да го направим.

- Има ли напрежение около имотите на вузовете, както пише левият печат?

- Що за глупост е това. Самите вузове се оплакваха от реституционни претенции. Предложихме на висшите училища и на БАН да ни предоставят информация за имотите си. Направихме го, за да ги знаем и да сме подготвени, когато имат необходимост от нашето съдействие. Някой измисли, че това било, за да им ги вземем. Дори връзка не виждам. Изобщо добре е да си ляв по мислене, а не като поведение

- Налага ли се да се вдигат таксите за следване?

- Още не сме го направили. Министерството обаче има ангажимент да внесе в Министерския съвет таксите в размера, който ректорите предлагат. Масовият случай е 300-400 лв. на година. По-интересният въпрос е с кандидатстудентските такси. През последните години част от висшите училища силно увеличиха тези такси, други – не. Университетите трябва да докажат, че наистина 50 лв. например струва един изпит. Какво точно струва толкова? Ако са разходноориентирани таксите, трябва да сложим таван. Натискът е голям. Иска ми се да има принципно решение.

- Създавате впечатление за либералeн, “десен” човек, следите ли какво става с десните сили?

- Много внимателно, по-скоро какво става с нелявото. Защото левицата е достатъчно добре идентифицирана и институционализирана. И всичко, което е извън БСП, претендира, че е дясно. Аз съм дал пример в книгата си, че в България дълбочинно ценностни политически различия почти никога не е имало – гениалното прозрение на Васил Радославов е, че либерал е онзи, който “либи ралото”. Защо го е казал – не защото е глупав. А иска да обясни – няма какво да мислиш какъв си – щом си около ралото, значи си либерал. Та и сега ни казват:- “Щом не харесваш на БСП правителството, значи си десен.” Няма такова нещо. Ти може да си още по-ляв. Защото трябва да признаем, че част от мерките на това правителство, и аз смея да се гордея с това, са не леви. Ако щете, и децентрализацията в бюджетите на образованието.

- В следващото управление добре ли би било да има дясна сила?

- Следващото управление, което и да е то, ще има много малки възможности през първата година за гъвкавост по отношение на икономическата политика. За голямо съжаление кризата на бюджетно равнище вече си е в България, и то сериозно настанена. Мисля, че всеки е наясно вече, че прогнозите за икономически ръст са доста несериозни от днешна гледна точка и цяло чудо ще е, ако имаме балансиран бюджет. Следователно, което и да е управление ще е в много сложна позиция, за да може да генерира някакви политики, преди да стабилизира бюджета. В това отношение нашето правителство беше привилегировано, имахме няколко години на сериозен бюджетен излишък. Какво ще се случи след изборите, ми е трудно да кажа, но ситуацията според мен ще е близка до патовата. И може би мнозина ще разберат какво казваше НДСВ през 2005 г., че когато пред страната стоят важни и отговорни неща, няма забранени коалиции. Мисля, че ще го разберат и тия, които сега се пънат да се надприказват.

- Изглежда ли ви като принципен ход въвеждането на 8% за коалиции два месеца преди изборите?

- Не, но това е по-малкият проблем. Въвеждането на такова правило в последния момент е много непочтено. Но големият въпрос е в това, което твърдим, че е мажоритарен избор. Някъде бях чел, че е по-скоро мажоретен – ама наистина започва да изглежда така. Възприемаме мажоритарен модел с два дълбоки недостатъка. Първо – един тур. Защо? Имам отговор, но не е прилично да го кажа. Но това означава, че една малка, но добре сплотена група може да направи резултат, който да излъчи депутат, за сметка на всички други. И теоретично може да станеш примерно със 17% депутат, а всичките останали да не бъдат представени. Второ, колко гласа стоят зад един кандидат? Някъде 1 към 5-6 пъти ще е по-лек един мандат от друг. За мен това е големият въпрос и малко съм изненадан, че тъкмо 8% бариера стана големият спор.

- Как виждате бъдещето си в политиката и в следващия мандат?

- Нека не звучи като прекалена скромност, но тази година много не ми е до предизборна кампания. Ще ви кажа честно защо. Има държавни зрелостни изпити, след това почват изпитите за гимназиите и те, изборите, дойдоха. Така че аз ще трябва да съм си тук в министерството, за добро или за лошо. Аз, разбира се, ще участвам много активно на страната на моята политическа сила – НДСВ, за да няма коментари, каквито чух в Пловдив, че съм щял да водя не знам си какво.

- Впрочем чувствате ли достатъчна подкрепа от страна на НДСВ за работата си след онзи скандален конгрес, на който НДСВ се разцепи?

- През последните месеци и години съм имал сериозна подкрепа и сме играли като отбор. Надявам се и сега да играем като отбор. Още повече че имаме, така да се каже, един нов центърнападател, който е израснал в детско-юношеската школа на НДСВ, но го бяхме дали на ЕК за временно ползване – г-жа Кунева. Така че очакваме отборът като цяло да й подаде подходяща топка, а тя да отбележи с глава. Ако е възможно с 3:0. (Смее се.)

- Готов ли сте да водите листа и за мажоритарен кандидат?

- Готов съм и за далеч по-тежки неща – все пак аз съм бил 4 г. министър на образованието, а и две години съм служил в Грудово. Разбира се, че съм готов, това е част от работата.

- Когато НДСВ критикува коалицията, в която е партньор, съгласен ли сте с този начин на поведение?

- Ние сме политически сили с различни виждания по много въпроси. Така че допускам, че коалицията създава дискомфорт за всяка от трите сили. На нас – може би малко по-голям дискомфорт. Ние само през последните две седмици сме изразявали отрицателна позиция поне по две решения на Министерския съвет. Но си позволявам да припомня, че не сме попаднали случайно в това управление. Четири години останахме и в добро, и в лошо, и това показва премислен избор. И има много неща, с които имаме основание да се гордеем в рамките на това управление. Най-много мога да кажа за образованието, но и самият факт, че страната се развива с толкова високи икономически темпове и всъщност сега влизаме в криза, която вече повече от година тресе половината свят, за мен е добър показател. Разбира се, има няколко неща, за които аз лично много съжалявам, и мога да кажа две от тях – правния ред, и в частност, борбата с корупцията, и инфраструктурата. Това е нещо, с което ние, без никого конкретно да визирам, не можахме да се справим. За съжаление не можахме да демонстрираме силна промяна в отношението въобще към правния ред, към неговото спазване. И поне една магистрала трябваше да пуснем. Мисля, че е срамота